Нина: за любовта, предизвикателствата и Вотан

Сигурно сте чували за неправителствената организация „Вотан – нов живот за питбула“ – едни мили хора, които се грижат за изоставени от стопаните си питбули и им помагат да открият нов дом. Едва ли знаете обаче, че зад него стои едно лъчезарно момиче, с пленителна усмивка, което скоро очаква първото си дете и много иска да промени тенденциите в изхвърлянето на домашни любимци поради тази причина. Нещо, което продължава да се случва прекалено често. В момента, Нина живее с котка и няколко кучета „с променлива бройка“ и се включи в проекта ни, за да сподели личната си история и да разкаже как се живее безпроблемно с животни по време на бременност. Ето я и нея!

*Снимки – личен архив.

malik-karina

Представи се за нашите читатели 🙂

Казвам се Нина, на 28г, по професия съм графичен дизайнер и понастоящем, вече 11 години, все още практикуващ такъв 🙂 Към хобитата си мога да включа рисуване, писане, търсене на специфична литература… А извън хобитата и работата има още 2 неща, които са нещо повече, начин на живот – музиката и животните. Основна част от живота ми е неправителствената организация, която създадох в памет на кучето си – „Вотан – нов живот за питбула“. И както се подразбира от името, приютявам и се грижа за изоставени питбули до намиране на нови стопани.

Read more

Марияна и Николай: Кучето ни Рая е скъп член на нашето семейство

Разкажи ни за вашето семейство.

Казвам се Марияна Иванова на 28 години съм от София.Работя като специалист поддръжка и контрол на кчеството за софтуерни продукти.  Свободното си време прекарвам предимно с кучето ни – действа ми много разтоварващо и не ми пречи да повтарям една и съща комнда по 100 пъти докато бъде научена.  Имаме женски черен лабрадор , казва се Рая на 6 години.
А със съпругът ми, Николай , очакваме първото си дете(момче) през септември. Отраснала съм в семейство на полицаи и може би за това някак дисциплината с домашните любимци винаги ни се е получавала.  В нашия дом винаги е имало кучета. С брат ми се отраснали по този начин и мисля, че е добре за едно дете да има домашен любимец – за ползите всеки сам може да прочете и проучи ако се колебае, аз говоря от собствен опит.

MEV_9845

В момента в семейството ни има 4 кучета – две са на родителите ми– Марта (белгийска овчарка малиноа) и Дарко (силки териер), едно си гледат брат ми и приятелката му – Лиска (една красавица осиновена от улиците на квартала ни) и лабрадорката Рая, която вече споменах, която си гледаме със съпруга ми  и която е моя сбъдната детска мечта. Когато се изнесохме преди години да живеем сами, естествено въпросът за кучето не бе обсъждан много дълго. Няколко месеца след като се нанесохме, взехме Рая и приключенията ни започнаха, а за скука не може да се говори.

Read more

Аксиния: Котките са част от семейството, просто не говорят

Представяме ви Аксиния (Mуша Буша) и нейното семейство, в което децата и котките варират по размер, цвят и характер 🙂 Беше истинско удоволствие да се запознаем с всички тях, а ето и какво ни сподели тя спрямо собствения си опит в отглеждането на домашни любимци с деца вкъщи.

Най-често набеждавани за „опасни“ за бебета са котките и затова никога няма да се уморим да ви показваме семейства, в които те са плътно до децата от самото начало – а животът си тече прекрасен и безопасен. Ето и поредното доказателство, че тази мисия е възможна и прекрасна! Приятно четене.


 

Казвам се Аксиния Генчева, по-позната в интернет като Муша Буша. Вече няколко поредни пъти празнувам 29 години. Работя в сферата на индустриалните отношения в IT компания. За странични занимания и хобита всъщност нямам време, защото покрай двете ми деца, 3-те котки у дома и ремонта на другата ми къща, да си легна преди 1 през нощта се е превърнало в хоби 🙂

Последен у дома дойде Явор, който се роди на 14 октомври 2016 година. Характерното за него е, че е може би най-спокойното бебе на 2016-та година, което или спи, или се смее. Брат му Максим е на 9 години и е отличник във втори клас. Свикнал е от бебе с котки, но най-много си играе с Гру, защото тя самата е малко коте-дете. Освен Гру, малката котка с черно петно под носа, която прилича на Хитлер, в семейството ни живеят и Мочки, мъжка котка на около 5 години, който основно спи, и Марула, женска котка, която много обича да седи на перваза на прозореца и да наблюдава с критичен поглед съседите през стъклото.

MEV_8860

Read more

Нина и Орлин: Заменихме опасенията с информираност

Днес ще ви разкажем историята на Орлин и Нина и тяхното семейство, състоящо се от двама родители, един котарак „с човешки обноски“ и едно бебе Ники – „все още нещо средно между човек и животинче“. Бяхме очаровани от споделеното от тях, още повече, че този път в интервюто се включи и бащата на семейството, за да разкаже рамо до рамо с майката за своя личен опит. Снимките са личен архив. Приятно четене!


 

Орлин: Здравейте, моето име е Орлин, на 31, архитект. Аз съм най-възрастният член на нашето семейство. В низходящ възрастов ред останалите животни и хора, които членуват в домакинството са Нина – съпруга и човек, Ави – сър Алфред Блек– черен британски котарак и животно с човешки обноски, и най-младото попълнение – бебето Ники – все още нещо средно между човек и животинче…

Котаракът Ави се появи ненадейно в живота ми.  Това се случи след кратка, но успешна агитация от страна на съпругата ми. Твърдеше колко практични били котките – как били като хамстери, ама малко по-големи и не било нужно да ги вадиш от аквариума, за да си играеш с тях. Освен това не миришели и били много меки… До този момент бях гледал само кучета и не знаех какво да очаквам. Смятах, че котките са мини-нинджи, които никога не спят и когато се събудиш в 3 часа през нощта осъзнаваш, че те гледат втренчено и зловещо. Тази представа предстоеше да се промени…

Как се появи Ави – след няколко неуспешни опита да уловя една такава улична мини-нинджа –  жена ми попадна на обява в сайт за запознанства между животни и хора, в която подаряваха попорасналата шестмесечната женска британска котка Ава…  Отидохме уж само да видим котето , но …няколко часа по-късно „Ава“ пътуваше в импровизиран кашон към вкъщи. Нямахме нито храна, нито познания как да се грижим за това животно.

Нина:  Първите дни го наблюдавахме с камерата на компютъра, беше ни страх да го оставим сам вкъщи докато сме на работа.

Разкажете ни за вашия любимец!

Орлин: Що за „човек“ е Ава? Не се гордеем с този история, но ще се наложи да започна с нея. В самото начало ни отне няколко дни да разберем, че женската котка Ава, както ни я представяха  всъщност си беше един доста солиден 3-4 килограмов КОТАРАК, със също толкова солидни доказателства за неговата мъжественост. (Това също щеше да се промени … прости ми, Ави). Изменихме името минимално, за да продължи да си го познава, но и достатъчно, за да пасне на новия му пол. Вече имахме умалително – сега оставаше да измислим и пълното му име. То беше синтез между външни белези и черти на характера – благородство, спокойствие и добро възпитание. Блек. Алфред Блек.

Нина: Алфред има най- копринения черен кожух, като на зайче, а на слънце блести в шоколадово. Очите му са в типичния за породата цвят Амбър, златисти. За Алфред е обидно да го възприемат като котка- гледа много умно и е адски спокоен- нищо общо с „масовия“ котешки характер.

17522330_10154631360743155_1926941385_o

Read more

Любомира: Иска ми се повече хора, да осъзнаят, че това да имаш домашен любимец и бебе никак не е страшно

Днес ви представяме Люба, Тодор и Оскар 🙂 Зад кадър, разбирайте, още в коремчето на Люба, има още някой, който може би по-нататък също ще покажем в история с продължение. Засега, запознайте се с това прекрасно семейство от трима, с мътещ се четвърти.

MEV_7238

 

Разкажи ни за вас 🙂

Здравейте, казвам се Любомира. Занимавам се с графичен дизайн и илюстрация, а мъжът ми, Тодор, е архитект. С него сме женени от година и половина, а преди година в семейството ни се появи и Оскар – първото ни „детенце“ (прекрасен черно-бял котарак). В момента сме в очакване и на първото си бебе.

Почти цял живот съм живяла с домашни любимци и когато се преместих да живея с Тодор това много ми липсваше. От време на време си мрънках как искам да си вземем някаква животинка вкъщи и един ден Тодор ме изненада с конкретно предложение. Беше видял обява във Facebook. Мили хора търсеха дом за измръзнало коте. Бяха го прибрали полужив от вън, където беше стоял на -17 градуса. Същата вечер, след като видяхме обявата, им писахме да питаме дали можем да го вземем. И така, Оскар стана член на семейството..
Що за коте е Оскар?

И преди съм живяла с котки и знам, че при тях никога не знаеш на каква индивидуалност ще попаднеш. Оскар е тооолкова сладък, интересен, забавен, добродушен и гушкав. Никога не ти е скучно с него, защото той постоянно измисля нови неща, които да прави, намира си забавления (които понякога може да те побъркат :D) . Изключително социален e и винаги идва с любопитство да поздрави хората, които ни идват на гости… както и да покаже всички магарии, на които е способен.
MEV_7239

Read more

„Най-големият фен на кучето ни Дари е нашият син“

Поредната майка, която ви представяме в нашия проект, е Габриела. Габи не живее в София и затова за снимки разчитахме на личния й архив. Благодарим ти, Габи!
Приятно четене!


16700002_1350540688301335_449780180_n

Представете се с няколко думи за нашите читатели.

Казвам се Габриела и съм на  23 години от Стара Загора. Любимите ми занимания са да чета книги и да се разхождам в природата. Моето  семейство включва един прекрасен мъж и баща, едно безкрайно слънчево дете и една малка принцеса… на четири лапи.
Кученцето ни се казва Дари и дойде в моя живот когато се разделих с автомобила си. Баща ми ми купи автомобил, но не бях готова все още да го поддържам. За компенсация от продажбата му, той ми взе нея. Малка и съвършена представителка на породата чихуахуа. Днес три години след това не бих я заменила дори за най-лъскавият автомобил.

Каква е Дари по характер?

Както вече споменах тя е принцеса и определено се смята за такава. Обожава да спи до късно, добре завита под най-дебелия юрган. Типичен представител на зодия козирог. Любимите ни моменти са когато ни слуша, но те за изключително рядко явление. Тя е страстна клептоманка и може да отмъкне всяко нещо което й хареса, нищо че тежи няколко пъти повече от нея. Не спира да крие храна за черни дни. В поведението й има смесица от различни животни. Най-видно изявени са това на катерица, мравка и мечка. Обичаме я  въпреки всяка щуротия, но най-големият й фен е нашият син.

Read more

Три майки споделят: съжителство на бебе и куче

Когато се отглеждат бебе и куче заедно, всяка майка със сигурност ще ви каже, че безопасността  на бебето е винаги на първо място.
Но какво да кажем за безопасността на кучето? Оказва се, че почти винаги то е това, което понася набези и тормоз върху себе си от подрастващото бебе, а не обратното. Три майки споделиха с нас как бебетата им са свикнали с кучето вкъщи, за процеса на научаването да се отнасят нежно с него и как се развива приятелството им до този момент.

Ирена, бебе Калина, куче Марта

Опитваме се по всевъзможни начини да предпазим Марта поне до известна степен от посегателствата на Калина, друг е въпросът доколко успяваме.

Проблемът е, че кучето е най-любимото нещо вкъщи, по-любимо от мама, играчките, телевизора. Откакто Калина се научи да пълзи, двете са в непрекъснато преследване по пода на хола. Можете да познаете кой бяга и кой гони, нали? 🙂

Първоначално имаше много скубане, дърпане на уши, бъркане в очи … Но още от самото начало започнахме да учим Калина да гали, показвахме с ръчичката и с “ооо-ооо-ооо” по играчките, по нас и по кучето, за да обясним, че като обичаш някого трябва да го галиш, а не да го скубеш. За щастие напоследък Калина започна да става доста гальовна и сама иска да гушка всичко мекичко, включително и кучето.

Марта много цени уединението и съня си, така че и с гушкането много не успяхме да я спечелим. За сега са в едно напрегнато примирие – Марта дава да я гушкат, ама мъничко, а Калина разви и други интереси и не виси върху Марта по цял ден.

За нещастие, с излизането на зъбите се зароди и проблемът с хапането. В смисъл, че бебето хапе кучето, а не обратното 🙂 За сега с това и с дърпането на опашката се справяме само с “не така!” и “гуши бау-бау”. Последното работи безотказно!

15578274_10210994405639574_4603546894338424179_o
Калина и Марта

Диляна, бебе Дамян, куче Бенрой

Истината е, че просто сме случили на най-спокойното куче на света и той с радост позволяваше от самото начало на бебето да седи отгоре му, да дърпа ушите и опашката. Просто кучето не реагира, а ако му стане досадно – се мести.

Приятелството им до ден днешен е в процес на доизграждане (синът ми е на две и половина) и преминава през различни етапи. Тъй като нашето куче е огромно, а момчето ни – безспирно, сме имали какви ли не ситуации.

Трудност #1 – да опазим детето да не бъде смачкано от гиганта, когато той подуши храна. И най-спокойният лаком гигант, усетил миризмата на ядене, се превръща във валяк. Тогава спасителните му инстинкти наистина изключват.

Трудност #2 – да опазим храната на детето от детското столче. Тъй като използвахме „захранване водено от бебето“, детето на практика си се хранеше само, но в един момент стана доста трудно да спазваме какъвто и да е ред! Оказа се, че е много по-забавно за детето да храни кучето, отколкото да преглъща собствената си храна.

Трудност #3 – нежните гиганти целуват. Доста неприятно понякога – бебешката главичка да ти замирише на кучешка уста, но се случва. Понякога детето много се сърди на целувките по ушите и се стига чак до рев. Просто обяснявам, че кучето много го обича и така му се радва. Знам, че ще ме разбере един ден, но явно за сега кучешкият дъх не му е любим.

Но игрите с топка сближават. Няма нищо друго, на което детето да се радва така, както когато мята топче на кучето и то го гони. Могат да изринат цялата къща с тази игра, но пък истински се забавляват.

Още нещо – нашето куче изпълнява ролята на пони и няма нищо против това. Просто ще дам снимка.

15978918_10212309883250141_343972592_n
Дамян и Бенрой (в ролята на пони)

 

Сузана, бебе Тео, куче Краш

 

Трябва да призная, че бебешката обич и радост са доста „мечешки“. Откакто започна да прохожда, Тео всячески искаше да общува с Краш – чрез скубане, бъркане в очите, ровичкане по зъбите, подскачане отгоре му, опити за яздене (тук ще вметна, че имаме най-търпеливото и прекрасно куче на света).

В тези моменти дърпам ръчичката на малкия и му показвам как да погали кучето. Синът ми е вече почти на 2 години и общуването е по-съзнателно – почти няма случаи, в които се налага нашата намеса. Ако прекали с мачкането и гушкането, Краш го предупреждава, ако и това не помогне –  просто става и се премества.

Краш е едро куче (лабрадор, почти 40 кг.) и за пълноценна игра помежду им още не може да се говори. Има обаче постоянна размяна на играчки между двамата. Малкия се учи от година и половина да води Краш с каишка, храни го след разходка, дава му от своята храна – или Краш почиства пода докато Тео се храни 🙂 В общи линии любовта им се гради на взаимен интерес!

Видимо са привързани и се търсят когато не са заедно. В резултат на това съжителство Тео не изпитва никакво притеснение от други кучета и животни.

16129630_10210312406424651_918307006_o
Teo и Краш

Адела, грижите за разновидово семейство и щастието от това

Запознайте се с прекрасната Адела и част от нейното семейство. То е в очакване на ново попълнение, но въпреки вълнението и подготовката, ние сме й благодарни, че отдели от времето си да се включи в проекта ни. Тъй като Адела е от Варна и няма как да я снимаме, снимките в статията са от личния й архив.

 

Представете ни вашето семейство!
Здравейте на всички! Казвам се Адела Алекова, на 26 години, завършила съм ВВМУ Варна и работя в голяма фирма за морски и всякакъв вид транспорт. От скоро се отдадох на щастливо майчинство, вече съм в девети месец и в очакване на прекрасна бебка 🙂

С мъжа ми Светлин се радваме на страхотна компания в лицата на нашата котка Бланка (на около 5 месеца) и нашето куче Чара (на почти 4 години). Те са част от нашето семейство, като правят всеки ден много весел, щур, понякога ядосващ, но в крайна сметка – чудесен 🙂

Read more

„Животът и отглеждането на Хопър и Рия ни направиха много по-отговорни, спокойни и грижовни.“

 

„Ще ни познаете отдалеч.“ Така ми каза Стефи по телефона, докато ги чакахме в парка, за се запознаем и да ги снимаме. И беше права 🙂  Освен голямо удоволствие, гледката на мама, татко, две току-що проходили бебета и две лежерно пристъпващи кучета ни накара да изпитаме и възхищение. Те просто бяха красиви! Радваме се, че имаме възможността да ви предадем тази красота със снимките и интервюто на Стефи, която чака третото си дете съвсем скоро…

 

MEV_1108071416

 

Read more

Запознанство на кучето с бебето – първи седмици

 

Обикновено, кучетата са в пълен синхрон със стопаните си, затова дори още по време на бременността, кучето ви вече е усетило, че се случва нещо. Но не мислете, че само поради факта, че той или тя е усетило новите хормони и чувства, витаещи във въздуха, разбира точно какво се случва.

Ето няколко съвета за това как да подготвите кучето за новото попълнение.

Read more