Еми: Не сме си и помисляли да се разделим с Оли само защото чакаме бебе

Обичаме да разказваме за семейства, където бременността и началните месеци след раждането са преминали с домашен любимец наоколо. Това е и целта на проекта и блога – да видите повече семейства, които не избират да „разкарат“ животното с веднага, когато разберат, че чакат дете – както съветват някои баби и лекари с остарели разбирания. 
Ако искате да ни разкажете за вашето семейство и животът с деца и животни вкъщи, пишете ни!
А ето и разказът на Еми, в чието семейство сме наистина влюбени!

Казвам се Еми и съм горда майка на 6 месечния Филип и 2 годишния бигъл – лигъл Оли. Със съпруга ми Веско сме семейство малко преди раждането на сина ни. И двамата работим в сферата на онлайн търговията.

Когато решихме да си вземем куче и двамата искахме непременно да бъде бигъл. Бяхме се запознали с предимствата и недостатъците на породата, но по никакъв начин не променихме решението си. След влизането на Оли вкъщи, животът ни се изпълни с много прекрасни, смешни и безценни моменти. Естествено чистенето стана повече, той започна да планира ремонтите вкъщи според изядените лайсни, и така за две години ремонтирахме целия апартамент.

Когато разбрахме, че съм бременна и за секунда не сме си помисляли да оставим Оли, било то дори на друг член от семейството, само защото чакаме бебе. Всички роднини и приятели го смятаха за голямо предизвикателство, а ние за още по-съвършено семейство. Оли беше част от живота ни, наша радост, нашето първо дете, което възпитавахме и за което се грижихме денонощно. Няма как човек да остави детето си нали!?

Не променихме нищо относно обезпаразитяването му, тъй като се грижехме той да е в перфектно здраве. Единственото, което се наложи да направим, е да го кастрираме заради наследствен проблем, но той се възстанови много бързо.

По време на бременността, Оли започна да се променя. В петия месец реших да си остана вкъщи, понеже работата ми е доста натоварваща и аз поех разходките му. Той сякаш знаеше какво става, беше по-внимателен, не ме теглеше, ръмжеше заплашително, ако друго мъжко куче се доближи до мен. Дори когато мъжа ми искаше да ми погали корема, Оли го лаеше и не даваше. Цялата аз бях негова.

Бяхме взели решение, че още с влизането на бебето ни, Филип вкъщи, ще ги запознаем. Първоначално пускахме Оли за по час, два при нас в стаята. Вече след 40тия ден на Филип, всички спяхме цяла нощ в една стая.

Откакто се прибрахме от болницата Оли се превърна в друго куче. Много по-послушен, белите намаляха дори и изчезнаха. Комуникацията му с Филип зачести и когато сме навън, проверява количката дали приятелчето му е там. А Филип, като го наблюдава, искрено му се смее и се стреми да го докопа с ръчички.

Първоначално мъжа ми бе поел изцяло разходките на Оли, но с течение на времето разходките ни станаха в пълен комплект. Чистенето естествено стана всекидневно, даже по няколко пъти, но това не ни затруднява особено. Всичко е въпрос на добра организация, компромиси и много желание.

Моя съвет към всички бъдещи родители е да не оставят домашния си любимец при появата на нов член на семейството. А на другите, които се колебаят дали да вземат, да не му мислят много, а да вземат. Прекрасно е едно дете да расте с животинка около себе си, защото се учи на доброта, внимание и отговорност. А и винаги ще има партньор в игрите. И яденето… Аз не мога да си представя живота без това да държа Филип в ръцете си, мъжа ми да играе с Оли, а малчо да им се смее отстрани. Безценен момент за едно съвършено семейство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *