„Животът и отглеждането на Хопър и Рия ни направиха много по-отговорни, спокойни и грижовни.“

 

„Ще ни познаете отдалеч.“ Така ми каза Стефи по телефона, докато ги чакахме в парка, за се запознаем и да ги снимаме. И беше права 🙂  Освен голямо удоволствие, гледката на мама, татко, две току-що проходили бебета и две лежерно пристъпващи кучета ни накара да изпитаме и възхищение. Те просто бяха красиви! Радваме се, че имаме възможността да ви предадем тази красота със снимките и интервюто на Стефи, която чака третото си дете съвсем скоро…

 

MEV_1108071416

 

Представи ни твоето семейство 🙂

Здравейте, казвам се Стефка (по професия  психолог) с мъжа ми Александър (биолог) ни събра любовта към природата, пътуванията, Тери Пратчет, сериала „Приятели“ и не на последно място любовта към явно по-странните професии – той се занимава с едри хищници (мечки и вълци), аз през целия си живот работя с рискови групи от нашето общество.
След дълго чакане нашето семейство изведнъж се увеличи главоломно – имаме две кучета, родиха ни се двама близнака, а сега до няколко седмици чакаме и най-новото „попълнение“ – момиченце.

MEV_1158071416

Как вашите кучета се появиха във вашето семейство – как се „намерихте“ с тях?
Винаги съм обичала животните, имах кокер, после едно красиво куче с характер, наречено от съседите Найда ме осинови, буквално. Когато се запознах с Александър, той имаше пойнтер.

На един излет посока Земен, на бързата отсечка между Радомир и Перник в лява лента пред нас се появи малка черна точка. Рязко спряхме колата и внимателно качихме едно смешно, черно, малко същество, което поради мястото на намиране и хита на Хиподил „Скакауец“, кръстихме Хопър (Grasshopper). Това беше преди цели десет години.

Рия, второто ни куче се появи преди близо три години, с една кампания на „4 лапи“ във Facebook. Привлече ме не само вида й (пълно копие на Хопър или както я кръстихме Хопипейст), но и историята й – пусната като него на пътното платно с „надежда“ да я сгази някой…

MEV_1153071416

Разкажи ни малко за кучетата.

Много хора се притесняват като ги видят – две черни, средно големи кучета… Истината е, че децата на нашите приятели израснаха с Хопър и много други деца преодоляват страха си като се запознаят с него – мил, търпелив (ужасно търпелив) и глезен.
Рия е много срамежлива и като цяло избягва компаниите, но от известно време започна да идва, да се гали и да ни бута с муцунка. Хопър се притеснява от плочки, мокри подове, подлези и влиза на заден ход 🙂 А Рия поскача като конче – редува предните си лапи.

MEV_1187071416

Имаше ли по време на бременността, а и след нея, съвети от околните да „махнете“ животните? Как се аргументираха те? Защо решихте да не ги послушате : )

Никога не съм си представяла живота без тях – нашите кучета. Когато разбрах, че съм бременна бяхме категорични с Александър, че нашите членове на семейството ще посрещнат бебетата, така, както и другите членове на фамилията 🙂

Разбира се един от най-често срещаните въпроси от хората около мен беше – сега като се родят близнаците какво ще ги правите кучетата? Някои даже даваха идеи… В началото се дразнех, после започнах да отговорям на въпроса с въпрос – А вие ако имате второ дете какво ще направите първото? – това помагаше в някои случаи.

Родителите ни не смееха да се намесят и чак след време като видяха как кучетата се държат с децата си признаха, че и те леееко са били притеснени. Сега с третото бебе вече въпросите са – „А трето куче няма ли да вземете? Все пак близнаците имат по едно.“

MEV_1157071416

Какви мерки взехте спрямо домашните любимци, когато разбрахте, че си бременна, с цел предпазване на здравословното състояние? Променихте ли нещо специфично?

Мерките, които съм взела не са по-различни от преди – нашите кучета са ваксинирани, обезпаразитени, чипирани, къпани, уверени сме в поведението им. Чистенето на къщата е пак толкова често (всеки ден прахосмукачка и до два пъти на ден мокър парцал), даже сега покрай децата и по-често – когато се хранят, всичко около тях става в трохи 🙂 Момчетата си спят в собствените легла, в тяхна стая и там кучетата влизат само, ако някой извън нашето семейство тръгне да влиза с децата.

Какъв съвет бихте дали на майки, които се колебаят и страхуват да отглеждат бебето си с домашен любимец?

Не се колебайте!

Домашният любимец има много плюсове – едни от най-важните са: учене на отговорност, изграждане на социално поведение, по-добър имунитет (по-малка вероятност за алергии). Въпреки, че са на година и четири месеца нашите деца знаят как да галят, да са внимателни и споделят – хранят се по между си, дават на нас и на кучетата 🙂

Истината е, че животът и отглеждането на Хопър и Рия ни направиха много по-отговорни, спокойни и грижовни. Не съм убедена, че има момент в който казваш – аз съм готов да бъда родител. Просто малкото същество се появява и ти се учиш „в крачка“. Когато се появиха близнаците осъзнахме, че много от нещата и живота с тях вече сме го опознали – ставането на три часа, грижата да мислиш за мънички същества, които са изцяло зависими от теб. Дори приготвянето на чантата за път или излизане… Може да ви звучи странно, но няма голяма разлика ако си гледал животинче „от една шепа“ и после бебе – ставане, хранене, игра, почистване. За път взимаш – храна, одеало, хавлиена кърпа, козметика, памперси (има и за домашни любимци), лекарства, вода, играчки – намерете разликите 🙂

 

MEV_1184071416

Как се държаха с теб кучетата по време на бременността?

Хопър беше изключително внимателен всяка вечер лягаше на крака ми и подпираше муцуна на корема ми. Рия мисля, че чак сега осъзна при втората ми бременност, че нещо се променя в мен. Когато ги извеждах сама не са ме дърпали както обикновено. С количката определено започнаха да пазят територия. Хопър се е случвало да гони непознати кучета само с приближаването им до децата. Както вече споменах – баби и дядовци, всеки извън семейството се придружава до стаята или Хопър застава между тях и децата без нищо да прави просто това е неговият начин да покаже загрижеността си. Ако някое от децата плаче веднага идва и ме бута с муцуна…

Какви грижи полагате ежедневно за кучетата? Има ли нещо, което дотежава на моменти?

Ежедневно се разхождат по два пъти на ден, две хранения – сутрин съвсем малко и вечер обилно. Задължително миене на лапи и корем след всяко излизане. Регулярни прегледи, ваксинации, къпане, поддържане на изрядни документи (те пътуват с нас навсякъде из Европа и България).

По-скоро сме атракция по улиците – двойна количка с по едно куче от двете страни, но като цяло тичането след близнаците с голям корем е по-дотежаващото в момента, а и липсата на асансьор, но това са наши грижи и не са свързани с кучетата.

Вечер излизаме всички заедно и те играят на поляната с кучетата.

MEV_1118071416

Как и кога запознахте животните с бебето?

Когато се прибрахме от Родилния дом първото, което направихме беше да дадем на Хопър и Рия да ги подушат и да се запознаят. Първите дни внимавахме да не ги пренебрегваме много и да разберат, че няма да ги изоставим или заместим с децата. Всяко едно същество би почувствало лека ревност в такава ситуация, не мислите ли?

Как реагираха и двете страни и как се разбират сега? Разкажи ни за живота с бебета и кучета, от твоя личен опит.

Всички се разбират доста добре 🙂  При мен остава контрата да следя не за две, а за четири деца 😉 Внимателни са едни към други, стига да не се прекалява. Както споменах ние сме истинска атракция и, за съжаление, възмущаваме понякога гражданите – как може да седят на земята децата заобиколени от кучета?! Не посещаваме детските площадки, но в повечето случаи те са толкова мръсни, че е по-добре да не сме там…

MEV_1138071416

Интересното е, че и едните и другите не си пипат играчките и ако някой по случайност прибере чужда играчка (визирам бабите) децата я дават на кучетата.

Тук е мястото да споделиш нещо, което съм забравила да питам : ) !

Животът ни е пълен с различни случки. През повечето време гледаме с голяма доза хумор на тях. Какво имам предвид? Кратко описание на случка от вчера:

Ползи и вреди от чиния с кучешки гранули в близост до детски палави ръчички:
Ползи
1. Учи се на отговорност – дава усърдно на брат си
2. Влагане в бъдещето – може би ще има лъскава и здрава коса, здрави зъби и кости

Евентуална вреда – така ме захапа като се пробвах да му отнема тази „сладост“, че сега ми е посинял и болезнен на пипане показалеца.
„Евентуална“ защото Хопър и Рия не хапят…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *