Злати: Дара направи чакането на бебето ни по-малко болезнено и не толкова страшно

Има родители, които чакат децата си малко по-дълго. И въпреки, че това не ги прави повече родители от други, техният път е по-специален и по-осъзнат. Докато чакат вкъщи да проплаче бебе и вървят в мекотата на избора по пътя на инвитро, Злати и Диян дори и за секунда не помислят да „премахнат“ котката си Дара. Животно, което всички знаем, че често пъти е набеждавано не само за опасно по време на бременността, но и преди нея. Митовете, които и до днес засенчват информираността спрямо котката като домашен любимец, са много. Злати и Диян обаче не само запазват котето си до появата на малката Явора, но и днес четиримата съжителстват абсолютно безпроблемно и щастливо заедно. Ето какво сподели Злати от личния си опит.


Представи ни твоето семейство 🙂

Казвам се Златка, на почти 34 години. Работя като дентален асистент, но по стечение на най-желаните обстоятелства, вече 10 месеца съм посветена в грижите за дъщеря ми, а преди това и на бременността, която доведе до нейната поява.
Семейството ни е малко (засега), но обичливо и сплотено. Всеки в него е много различен и това го прави и забавно, и провокативно. Човешките представители сме трима – аз, партньорът ми Диян и дъщеря ни – бебе Явора. С нас съжителства и най-прекрасното космато четириного – коте Дара на 6 и половина години. Още преди раждането на Явора, винаги сме възприемали Дара като нашата първа рожба, та сега в семейната йерархия заслужено си носи титлата „по-голямата сестра“.

Малко след като се запознахме и заживяхме заедно с Диян, аз повдигнах въпроса за домашен любимец. През целия ми съзнателен живот съм живяла в дом, пълен с всякакви представители на животинския вид (кучета, котки, хамстери, костенурки, риби, птици…) и изведнъж апартамент само с нас двамата, ми се стори празен и пуст. Оказа се, че той не беше много навит за такова начинание, заради трудна раздяла с куче, към което е бил привързан в миналото и някак не беше готов да се обвърже отново емоционално с друго животно.  Аз обаче, към онзи момент, вече бях задействала нещата и връщане назад нямаше. Общо взето, въпросът ми към него беше просто опипване на почвата.  Очаквах съвсем скоро едно малко пухкаво 40-дневно мършаво котаче да прекрачи прага ни.

Дара беше част от котило, намерено изхвърлено в Копривщица и спасено от представители на една от действащите организации за защита на животните. Дори в началото знаех, че котето е мъжко, но малко преди „доставката“ се оказа, че е мадама. За Диян Дара беше изненадата след един негов работен ден, когато се прибра у дома. Питайте го сега дали не беше готов да я заобича от първия миг, в който я видя. И така вече повече от шест години.

Що за коте е Дара?

Около кореспонденцията покрай осиновяването се оказа, че Дара най-вероятно е родена около 20-ти август (+- някой ден). Решихме, че все пак трябва да си има Нейната си дата и така 22-ри стана официално нейният Рожден ден. Избрахме го, защото е разделителна линия на два зодиакални знака, а не е честно ние да й налагаме към кой да се числи. В последствие си мисля, че си е типичен лъв, ама било, каквото било. Своенравна е. Много. Иска ли нещо, всячески се стреми да го постигне. Обаче пък колко любвеобилна и миловидна може да бъде. Ако някой вкъщи не се чувства добре (независимо физически, психически или емоционално), е на първа линия. Гушка се, целува, мърка…абе, завършен психотерапевт. Само дето вино не може да разлива още.

Интересните случки с котка у дома са ежедневие. Стояла е по цял ден затворена в шкафове и гардероби, вмъквайки се там, без никой да забележи. Водим я с нас по палатки и горски разходки – голяма атракция е за страничния наблюдател котка на каишка.

Не си представям дома ни/семейството ни без нея. Тя е като един от петте пръста на ръката, от които не можем да избираме кой ще боли по-малко, ако отрежем. Не би било същото да отворя входната врата и да я няма, за да се отърка в краката ми или да се тупне на теракота с молба да бъде намачкана и нацелувана.

Променихте ли нещо спрямо котето, когато разбрахте, че си бременна?

Нищо драстично не сме предприели или променили. Обезпаразитяваме я и я ваксинираме редовно. Единственото, което беше по-различно е, че грижата за тоалетната на котето се падна на Диян. В нашия случай знаех, че дори и аз да се занимавам с това, няма никаква опасност нито за мен, нито за бебето, но пък ми беше ок да делегирам такава „отговорна“ задача единствено и само на него. Още по-хубавото е, че тази уж временна мярка, продължава и до днес.

АГ-лекарят, следящ бременността ми знае, че съжителстваме с котка. Пусна ми изследвания за токсоплазмоза, за да се види статусът ми и ми даде полезни съвети какво да и какво да не правим. Оказа се, че нито аз, нито котката сме се срещали някога с паразита, причиняващ заболяването, при все, че аз съм отраснала, заобиколена от всякакви домашни любимци, включително n- на брой котки.

Бих посъветвала всички родители да не лишават бебетата си/децата си, а и себе си от това незаменимо изживяване, от тези толкова скъпи и ценни емоции, връзки, мигове, които освен всичко друго, възпитават и учат на доброта, споделеност, отговорност, дълг и безгранична любов към друго живо същество.

Имаше ли страхове да оставиш котето до себе си по време на бременността?

Дори през ум не ми е минавало дали Дара да остане с нас. Още когато я поисках, я взех с ясното съзнание, че тя е с нас и ние с нея „докато смъртта ни раздели“, т.е. завинаги. Явора се появи в живота ни след малко повече време и усилия, но това по никакъв начин не е обвързано с промяна в отношението и нагласата ми към котето.

Напротив – във времето на дългото чакане в дома ни да се чуе бебешки плач, Дара беше тази, която някак ни разсейваше и правеше това чакане по-малко болезнено и не толкова страшно. Домашният любимец не е играчка, която да захвърлиш, когато вече не ти се играе с нея. Това е живо същество, за което в един момент ти се превръщаш в целия му свят, в неговото всичко и е истинска жестокост да пренебрегнеш това, когато на теб вече не ти е угодно.

За това, колко „опасни“ са котките, могат да говорят само хора, които не са достатъчно информирани и страховете им са насадени от всички онези „митове и легенди“, които за жалост все още се носят от уста на уста като старо поверие. Ако някога стигнат до ситуация, в която са завладени от подобни колебания и тревоги, съветът ми е да потърсят адекватно мнение от достоверни източници – ветеринар, АГ-лекар. Форумите не са такъв източник.

Промени ли се Дара по време на бременността?

Колкото и невярващо и странно да звучи, истината е, че аз разбрах, че съм бременна, благодарение на Дара. Знаех го още на втория ден след трансфера и нямах абсолютно никакви съмнения. По принцип, в края на деня, тя демонстрира по-голяма привързаност към Диян и търси ласки и внимание основно от него. За нея това е като мантра, повтаряща се всяка вечер. Това, поради факта, че той последен се прибира вкъщи след работен ден и тя винаги е много затъжена и изгаряща от нетърпение на го види. Промяната в това й поведение беше първото нещо, което ме накара да се усъмня, че нещо се случва. Тя буквално не се отлепваше от мен – беше постоянно или в скута ми, или върху корема ми.

На втори ден след ембриотрансфера отидохме на палатки в планината за два дни. Предишни излети не можехме да я удържим на едно място като я пуснем в гората. Този път буквално не се отделяше от мен, искаше постоянно да ми е в ръцете. Няколко дни по-късно, още преди назначената ми дата от клиниката, си направих домашен тест за бременност, който се оказа положителен.

През цялата бременност Дара беше изключително внимателна и неприсъщо мила с мен. Спеше при мен, върху или до корема ми, галеше се в него, потупваше го, когато бебето се размърда отвътре. Сякаш се опитваше да общува с него. Общо взето, бяхме като скачени съдове аз, бебето и Дара до самия край на бременността.

Имало ли е съвети от околните да „махнете“ котето?

Преки такива съвети никой не си позволи да даде, но знам, че такива мисли в близки и познати не липсваха. Няколко човека, след като разбраха, че съм бременна, попитаха: „А какво стана с котето? Къде е сега?“. Отговорихме им, че се чувства прекрасно, у дома е и засега май няма намерение да ходи никъде. До там приключваха разговорите.

Както казах и по-нагоре, информираността е най-силното оръжие. Това е нещото, което дава най-голямо спокойствие и увереност, че всичко ще е наред и че котка и бременност/бебе съвсем не са несъвместими понятия.

Не бих казала, че днес правим нещо по-различно от преди. С котка и косми у дома, хигиената е рутинна процедура. По принцип всяко лято подстригваме Дара. От една страна, за да си осигурим комфорт с по-малко косми, а от друга – за да не й е толкова топло в жегите. Заради раждането на бебето, направихме това по-рано от предвиденото. Така нямах и притеснения от непрекъснатата близост на котето и бебето в началото, когато гледахме да сме по-внимателни с контактите между двете.

Това, което на мен лично ми тежи е, че понякога, залисани в грижите и нуждите на Явора, не успяваме да отделим достатъчно време за Дара. Или поне, както го правехме преди появата на бебето. А повярвайте ми, тя го усеща и си го преживява. Тези моменти бяха доста по-осезаеми в началото. Сега, когато Явора става все по-самостоятелна, нещата започват да си идват на мястото и всеки у дома получава нужното му внимание и ласки.

Смятам, че към днешна дата, много хора са все по-наясно с темата, но все още „старата генерация“ отказва да приеме, че някога е живяла в заблуда (и продължава). Често натискът идва именно от най-близките в семейството – баба/дядо, които все още вярват, че на бебето нещо може да му стане. Отделно има (смея да твърдя доста) хора (някои дори медицински лица), които смятат, че домашният любимец може да провокира развитието на алергии у бебето/детето, което всъщност е в пълен противовес с научната/изследователска страна на проблема.

За жалост, познавам и такива родители, които се „отърваха“ от домашните си любимци, защото „не се разбирали с бебето“ (или то с тях). Това не го разбирам и не се и опитвам. Може би малко повече гласност и информираност няма да са излишни – ако не помогне, най-малкото няма и да навреди.

Кога запознахте Явора и Дара?

Още в деня на изписването от болницата. Оставихме кошницата с бебето на пода, за да успее Дара да се запознае отблизо с новия член на семейството.

При първата среща Дара основно подуши и „разгледа“ Явора доста подробно. После просто се оттегли. Първите седмици не проявяваше особен интерес към бебето, повече странеше и гледаше сякаш да не ни притеснява. Явно усещаше, че вниманието ни е изцяло съсредоточено върху новото „нещо“. Обичаше когато Явора спи, да е близо до нея. С течение на времето започна все повече да търси контакт, дори когато бебето е будно. Търкаше се в нея, лижеше я, „целуваше“. По това време Явора беше още прекалено малка, за да реагира, но пък нямаше нищо против някой да я топли, докато дремва. Често намирахме Дара в бебешкото легло – с и без присъствието на бебето, обичаше да си почива там.

От момента, в който на Явора „рошавата жива играчка“ започна да й прави впечатление, стана интересно. Реакции, емоции…много са забавни и двете. Към днешна дата се търсят непрекъснато. Особено вълнуващо е за Явора да успее да я сграбчи и да я целува и ближе. Сякаш имитира поведението на котката. Издава едни такива радостни викове. Много е смешна. Дара пък е изключително внимателна и търпелива с нея. Никога не си е позволила да я одраска, ухапе или нарани по някакъв друг начин. В много ситуации, в които би го причинила на нас, примерно, нея само я потупва с лапичка. Почти винаги стои с/около нея, ако сме в различни помещения с бебето. Още откакто беше много мъничка Явора, Дара обикаля апартамента и търси някой възрастен, ако бебето заплаче и никой не се е явил до една минута при него. Сега реагира някак по-спокойно на такива ситуации. Сигурно знае, че Явора вече плаче основно от келешлък. Дори си поделят играчките. Дара все търкаля някакви дребни части, разхвърляни по пода; заиграва се и дърпа въженцата на тези с колелцата. Явора пък си присвои една нейна топка и дори имаха ситуация, в която успяха да си направят няколко подавания с нея, хахаха.

Най-весело е когато всички „обитатели“ решим да спим заедно. Добре, че ни е голямо леглото, та да няма отхвърлени и сърдити.

Животът с бебе и котка е прекрасен и интересен. Вярвам, че ще се привързват все повече една към друга. Все още Я. е много малка, за да дава нужното внимание и обич на Дара, но и това време ще дойде. Сега си го прави по неин си начин (понякога малко груб), но съм сигурна, че Дара  усеща и разбира. А и има много ценни неща, на които да я научи. Все пак тя е по-голямата сестра.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *