Адела, грижите за разновидово семейство и щастието от това

Запознайте се с прекрасната Адела и част от нейното семейство. То е в очакване на ново попълнение, но въпреки вълнението и подготовката, ние сме й благодарни, че отдели от времето си да се включи в проекта ни. Тъй като Адела е от Варна и няма как да я снимаме, снимките в статията са от личния й архив.

 

Представете ни вашето семейство!
Здравейте на всички! Казвам се Адела Алекова, на 26 години, завършила съм ВВМУ Варна и работя в голяма фирма за морски и всякакъв вид транспорт. От скоро се отдадох на щастливо майчинство, вече съм в девети месец и в очакване на прекрасна бебка 🙂

С мъжа ми Светлин се радваме на страхотна компания в лицата на нашата котка Бланка (на около 5 месеца) и нашето куче Чара (на почти 4 години). Те са част от нашето семейство, като правят всеки ден много весел, щур, понякога ядосващ, но в крайна сметка – чудесен 🙂

Разкажи ни, как се „намерихте“ с вашите любимци?

Прекрасната ни Чара е микс между шар пей и лабрадор. Преди почти 4 години имаше обява за кученца миксчета във Варна и просто не успяхме да устоим на малките пухкави, набръчкани топки. По това време Светльо, моряк, пътуваше по 6 месеца и съответно моята връзка с Чара е уникална.

Тя беше едно същество, което никога не ме накара да се чувствам сама, нейното израстване беше щуро като на всяко малко кученце и се чувствах винаги обичана, каквато беше и тя.

Когато разбрахме, че съм бременна, предприехме стъпка към закупуване на жилище. Предпочетохме къща пред апартамент, като голяма причина за това решение стана именно Чара – за да има двор за игра, даже и когато няма да имам възможност за големи разходки (примерно в първите месеци на бебчето и когато Светльо е на плаване).

И така, през една чудесна лятна вечер в къщата, аз и Светльо играем с топка с Чара и изведнъж се появи до оградата една шепичка бяло котенце със сини очички. Светльо ме попита „Искаш ли да си я приберем?“. Ох, добре че е Светльо да ми е разсъдък, че иначе да съм прибрала досега 200 котки и 300 кучета!  Та на неговото предложение, отговорих с отключване на вратата и взимане на котенцето 🙂

Чаричка пощуря! Около 3 часа не спря да лае, да я бута, да маха с опашка,  буквално ни подлуди. Изненадохме се, че котето реагира като пълен непукист, но после разбрахме от какво идва това – душичката ни е глуха … често срещано, както се оказва при чисто бели котки със сини очи. Така че, Чарито може да си лае, колкото иска. Разбират се чудесно засега, но ще видим и по нататък, когато Бланка стане по-голяма.

Разкажи ни повече за тях.

Чара е изключително любвеобилна, гальовна и обичаща човешка компания. Може би шар пея в нея се обажда, но с кучета е малко резервирана. Чара е като Джоуи от „Приятели“ – „Chara doesn’t share food… and toys!” (Чара не дава храната си…и играчките!) 🙂

Най-забавната случка (за мен, не за Светльо) е като той се прибра след 6 месечно плаване (той замина като тя беше на 2 месеца и се върна съответно на 8 – тя не го помнеше) и го припика 🙂 Чара спеше при мен и когато той също легна в леглото – тя отиде и просто си каза „Това е моя територия!“. Аз много се смях, той изобщо…

Друг забавен момент беше като изяде 14 сурови кифлички (с мая), докато се бях обърнала за минута… Кучето „втаса“ – маята продължи да набъбва в нейният стомах, тя стана огромна, пуфтеше и пръцкаше много. Колкото бях уплашена, толкова и развеселена 🙂

А с Бланка се смеем ежедневно – напълно отговаря на описанието „котка“. Мила, гальовна, мъркаща… и в един момент буквално я „обладават“ дяволите и започва да хапе всичко наред… 🙂

Какви мерки взехте спрямо домашния любимец, когато разбрахте, че си бременна, с цел предпазване на здравословното състояние?

Чара вече не спи при нас (има си собствен кът в къщата), Бланка никога не е спала при нас (също си има свой кът в къщата) – иначе нищо особено. Ние и преди сме обезпаразитявали и ваксинирали Чара своевременно, сега с Бланка също. Може би единственото по-особено е, че Светльо се грижи за събирането на изпражнения.

Как се държеше с теб животното ви по време на бременността, промени ли се по някакъв начин?

Абсолютно никакъв. Кучетата усещали „такива неща“, ама Чара го е пропуснала този урок 🙂 Понякога ми се хвърля на корема от радост, изобщо няма никаква промяна. От начало си мислех, че се сгушва повече в мен, но явно съм си го внушавала. Котенцето е по-гальовно, защото вече е абсолютна домошарка (отначало живееше на двора, но като и прегазиха крачето и си я прибрахме в къщата).

Имаше ли по време на бременността, а и след нея, съвети от околните да „махнете“ животното?

Имаше и преди нея… Обидно е, откровено казано. Обидно е да слушаш хора, които ти дават съвети, предавани от поколения и ти обясняват, че „било така“ без самите да знаят защо.

„Кучешка тения“, „Алергии“, „Токсоплазмоза“ и тн. – да, възможни са (в доста редки случаи!). По-възможни: хепатити, ангини, грип, температури и всякакви инфекциозни болести, с които може да се заразите, докато се качите в автобуса, докато пазарувате, отивате до банката и тн. Тези болести са също изключително опасни за бременни жени.

Разбира се, че човек трябва да е предпазлив, но спокойно може да ограничите домашния любимец в един кът на жилището Ви, не в цялото. Да почиствате по-често, да го къпете по-често и да си миете ръцете. Има много опции, стига човек да поиска. За мен ще е чудесна радост да видя дъщеря ми да си играе с Бланка и Чара.

Какъв съвет би дала на майки, които се колебаят и страхуват да отглеждат бебето си с домашен любимец?

Да четат повече (не Bg-mamma!!!), да се интересуват, да говорят с лекарите и да не слушат баби!

Какви грижи полагате ежедневно за любимците си?

Миене на лапи, къпане при нужда, сресване – редовните неща. Не ни тежи, от началото беше малко досадно, но после се свиква и си е част от нашето ежедневие.

Радвам се, че има такъв тип проект – чудесно е да се популизира идеята за деца и домашни любимци! Позитивите са за всички – за децата, за животните, за цялото семейство. Има и критика, има и моменти, към които трябва да сте по-предпазливи, но при добра информираност – може да имате прекрасно семейство! Радвам се, че в лицето на моят партньор, намерих човек, който е на същото мнение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *