Аксиния: Котките са част от семейството, просто не говорят

Представяме ви Аксиния (Mуша Буша) и нейното семейство, в което децата и котките варират по размер, цвят и характер 🙂 Беше истинско удоволствие да се запознаем с всички тях, а ето и какво ни сподели тя спрямо собствения си опит в отглеждането на домашни любимци с деца вкъщи.

Най-често набеждавани за „опасни“ за бебета са котките и затова никога няма да се уморим да ви показваме семейства, в които те са плътно до децата от самото начало – а животът си тече прекрасен и безопасен. Ето и поредното доказателство, че тази мисия е възможна и прекрасна! Приятно четене.


 

Казвам се Аксиния Генчева, по-позната в интернет като Муша Буша. Вече няколко поредни пъти празнувам 29 години. Работя в сферата на индустриалните отношения в IT компания. За странични занимания и хобита всъщност нямам време, защото покрай двете ми деца, 3-те котки у дома и ремонта на другата ми къща, да си легна преди 1 през нощта се е превърнало в хоби 🙂

Последен у дома дойде Явор, който се роди на 14 октомври 2016 година. Характерното за него е, че е може би най-спокойното бебе на 2016-та година, което или спи, или се смее. Брат му Максим е на 9 години и е отличник във втори клас. Свикнал е от бебе с котки, но най-много си играе с Гру, защото тя самата е малко коте-дете. Освен Гру, малката котка с черно петно под носа, която прилича на Хитлер, в семейството ни живеят и Мочки, мъжка котка на около 5 години, който основно спи, и Марула, женска котка, която много обича да седи на перваза на прозореца и да наблюдава с критичен поглед съседите през стъклото.

MEV_8860

През пролетта на 2016, вкъщи дойде Гру. Гру имаше 8 братя и сестри, родени в двора на едни съседи. Един ден намерихме всички котета в контейнер за боклук… Бяха живи, но още много малки, за да изкачат стените и да излязат. Извадихме ги и постепенно ги научихме да идват за храна на определено място, където беше безопасно. В продължение на 2 месеца ги хранехме всяка вечер, с надеждата да израстнат достатъчно, че да се установят по дворовете наоколо. Аз карах тежка бременност тогава и няколко дни не можех да излизам от вкъщи, затова когато излязох, ми стана мъчно, че намерих само Гру, другите котета ги нямаше…

В „Добро хрумване“ я ваксинираха и обезпаразитиха и момичето си дойде у нас. Съвсем откровена ще съм с вас – от всичките 9 котета тя беше най-грозна, с черно петко под носа, заради което я кръстихме Гру(зила). Понеже е най-големия урунгел, много я обичам и мисля, че е най-сладката калпазанка.  Всяка сутрин ме изненадва с разровена саксия, обърнат стол или счупена играчка на детето, но Гру е като малък котешки Макс&Мориц. Вкъщи Гру се запозна с Марула и Мочки.

MEV_8849

Няколко години преди да почине котката ми Свитка, осинових Мочки от „Добро хрумване“, защото Свитка ми е струваше самотна. Тя умря от гаден паразит, внесен вкъщи с обувки…Оттогава не влизаме обути и се мият подметките на всички обувки. Мочки беше твърде голям и обикновен уличник, прибран от улицата след жесток побой и ритане в корема, който явно не хващаше окото за осиновяване, затова го взех у дома. Цял живот съм имала котки, но Мочки се оказа една от най-добрите и мили котки на света. След като Свитка умря, Мочки маукяше и я търсете, беше самотен…и затова отново отидох в „Добро хрумване“ и потърсих котка, която има по-малки шансове за осиновяване. Така семейството се увеличи с котката Марула, също прибрана от улицата, или по-точно – изоставена в кашон, хвърлен през металната врата на двора на клиниката.

MEV_8868

Котките са живи същества, на които понякога им е скучно или от любопитство искат да разберат „какво ще стане, ако…“, затова всяка сутрин като стана има нещо ново. Една случка от детството ми се е запечатала най-ярко. Къщата на родителите ми е с вътрешен двор, където майка прибираше всякакви бездомни животни. Случвало се е и да намира животни, които съседи или непознати просто оставяха пред портата ни, защото знаеха, че майка ще ги прибере. Едно от кучетата, Николай (кръстено на брат ми) беше родило по същото време, когато една от котките, Чернушка, се беше окотила. Николай беше най-грижовното и мило куче на света! Няколко пъти на ден гледах как Николай влачи в уста бебета котета към своята къща, защото си мисли, че са нейни деца; няколко минути виждах как Чернушка си ги прибира обратно. Това беше адски мила гледка!

MEV_8876

Котките са много чувствителни и интелигентни същества. Марула например е свикнала да спи, свита на кравайче, в краката на бебето и в момента, е който той се размърда, тя започва да мърка силно и го приспива. Гру, която е още малко коте и е много гушлива, се изправя на задни лапи и протяга нагоре лапичките си – така показва, че иска да я гушнат. Мочки пък почти винаги спи, той е страшно поспалив и ние се шегуваме, че сигурно е изтощен, направо смазан, ако е спал само 18 часа. Когато ходи до тоалетната, Мочки рови по 20 минути, а ние му се подиграваме, че все още не е стигнал до нефта и да продължава с опитите.

MEV_8906

Понякога правят и бели, направо ме вбесяват понякога! Но да ги заменя или изгоня?! НИКОГА! Това е все едно да заменя някое от децата си или брат ми, или сестра ми. Котките са част от семейството, просто не говорят.

Това, което промених след като разбрах, че съм бременна е, че не галех и не гушках улични котки, докато не родих.

MEV_8892

Майки, които се колебаят и страхуват дали да отглеждат бебето си с домашен любимец бих посъветвала да се информират. Не от форуми в интернет! Да говорят и с гинеколога си, и с ветеринар. Много голяма паника се насажда от фолклорни градски легенди, като бебета, задушени от легнали върху тях котки, или например как се хваща токсоплазмоза от вдишването на общ въздух едва ли не и други такива. Затова е важно човек да се информира от достоверни източници! Домашните любимци също са били бебета или са имали/имат бебета. И за Бога, не изхвърляйте домашния любимец, защото сте бременна – това е и неговия дом, а вие сте дали обещание да се грижите за животното, когато сте го взели в дома си. Това е и урок за децата ви и показва какъв родител ще сте.

MEV_8862

По време на бременността – мисля, че котките просто мислеха, че съм дебела. Когато ми беше тъжно обаче, или плачех (майка ми почина, когато бях бременна във втория месец), Марула идваше до мен и ме ближеше по лицето.

Никой не ме е съветвал да си махна животните, защото в моето обкръжение няма толкова бездушни хора.

MEV_8911

Трите котки са като да имаш още едно дете – почистваш тоалетната му, космите в къщата, храниш го, забавляваш го, гушкаш го, общуваш си с него, всеки на своя език…Да, понякога грижите около гледането на котки (като почистване на космите и тоалетната) дотежават, но не повече от всяка друга домашна задача, като да простреш – никой не обича да простира, ама се налага и отнема само няколко минути.

По време на бременностите, исках да знам какви са реалните рискове и какво да избягвам да правя. Говорих с гинеколожката ми и с д-р Бобадова от „Добро хрумване“. Вторият ми син е заобиколен от котки, както беше и първия, както съм била и аз като бебе, затова се надявам да няма алергии към котки 🙂

MEV_8882

От опит знам, особено когато имате само едно дете, да расте с домашен любимец е изключително важно. Това е неговото вярно другарче, което няма да го предаде и изостави, с което заедно ще откриват света и ще се учат на различни неща, животното ще научи детето на съпричасност и отговорност, а детето ще научи животното да вярва на хората и семейството невинаги е от същия животински вид.

След като се прибрах от болницата с бебето, оставих котките да го подушат, да го разгледат и да се запознаят с Явор. За тях това е нещо ново, със своя миризма и вид, затова е важно да го разгледат на спокойствие и да се запознаят с него. Както хората изграждат връзка помежду си, така и животните създават отношения с бебетата. Бебетата на тази възраст още не мърдат много и няма как да стреснат с рязък жест котките или, без да искат, да ги наранят. Няколко дни по-късно котките вече спяха спокойно на дивана до краката на бебето.

MEV_8863

Марула, по-голямата женска котка, нощем спи в бебешкото легло в краката на Явор. Ако той се размърда, тя започва да мърка и така го приспива. Мочки, мъжкият котарак на около 5 години, се държи към него като дядо – търпеливо стои на едно място, докато Явор му пипа козината и му дърпа ушите. Малката Гру, понеже тя самата е котешко детенце, се опитва да се заиграва с Явор, подава му с лапичка топче за игра, но Явор само го проследява с поглед. Някой ден съм сигурна, че ще си играят.

MEV_8886
Максим, по-големия ми син, си играе с Гру всеки ден, подават си топка или някоя детска играчка. Максо има една играчка, която уж има лазер – любимо му е да загаси лампите вкъщи и да играе на „хвани точката“ с котките. Мъчно му е, че Марула и Мочки са били тормозени преди да дойдат у дома и понякога допира нос в носовете им и ги прегръща, за да ги успокои. За него котките у дома са като това аз да съм у дома – семейството си е вкъщи. Това, че е отраснал с животни, мисля му помогна да е по-търпелив с по-малки деца, научи го да дели играчките си, да е грижовен и да има задължения у дома (например сутрин основно той почиства тоалетната на котките).

Опитвам се да няма ощетени или по-малко обичани вкъщи и когато погаля едната котка, винаги галя и другите, както и с децата, затова не съм забелязала ревност между децата и животните.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *