моето семейство и други любимци

Разкажи ни за вашето семейство.

Казвам се Марияна Иванова на 28 години съм от София.Работя като специалист поддръжка и контрол на кчеството за софтуерни продукти.  Свободното си време прекарвам предимно с кучето ни – действа ми много разтоварващо и не ми пречи да повтарям една и съща комнда по 100 пъти докато бъде научена.  Имаме женски черен лабрадор , казва се Рая на 6 години.
А със съпругът ми, Николай , очакваме първото си дете(момче) през септември. Отраснала съм в семейство на полицаи и може би за това някак дисциплината с домашните любимци винаги ни се е получавала.  В нашия дом винаги е имало кучета. С брат ми се отраснали по този начин и мисля, че е добре за едно дете да има домашен любимец – за ползите всеки сам може да прочете и проучи ако се колебае, аз говоря от собствен опит.

В момента в семейството ни има 4 кучета – две са на родителите ми– Марта (белгийска овчарка малиноа) и Дарко (силки териер), едно си гледат брат ми и приятелката му – Лиска (една красавица осиновена от улиците на квартала ни) и лабрадорката Рая, която вече споменах, която си гледаме със съпруга ми  и която е моя сбъдната детска мечта. Когато се изнесохме преди години да живеем сами, естествено въпросът за кучето не бе обсъждан много дълго. Няколко месеца след като се нанесохме, взехме Рая и приключенията ни започнаха, а за скука не може да се говори.

Read more

Представяме ви Аксиния (Mуша Буша) и нейното семейство, в което децата и котките варират по размер, цвят и характер 🙂 Беше истинско удоволствие да се запознаем с всички тях, а ето и какво ни сподели тя спрямо собствения си опит в отглеждането на домашни любимци с деца вкъщи.

Най-често набеждавани за „опасни“ за бебета са котките и затова никога няма да се уморим да ви показваме семейства, в които те са плътно до децата от самото начало – а животът си тече прекрасен и безопасен. Ето и поредното доказателство, че тази мисия е възможна и прекрасна! Приятно четене.

Казвам се Аксиния Генчева, по-позната в интернет като Муша Буша. Вече няколко поредни пъти празнувам 29 години. Работя в сферата на индустриалните отношения в IT компания. За странични занимания и хобита всъщност нямам време, защото покрай двете ми деца, 3-те котки у дома и ремонта на другата ми къща, да си легна преди 1 през нощта се е превърнало в хоби 🙂

Последен у дома дойде Явор, който се роди на 14 октомври 2016 година. Характерното за него е, че е може би най-спокойното бебе на 2016-та година, което или спи, или се смее. Брат му Максим е на 9 години и е отличник във втори клас. Свикнал е от бебе с котки, но най-много си играе с Гру, защото тя самата е малко коте-дете. Освен Гру, малката котка с черно петно под носа, която прилича на Хитлер, в семейството ни живеят и Мочки, мъжка котка на около 5 години, който основно спи, и Марула, женска котка, която много обича да седи на перваза на прозореца и да наблюдава с критичен поглед съседите през стъклото.

Read more

Днес ще ви разкажем историята на Орлин и Нина и тяхното семейство, състоящо се от двама родители, един котарак „с човешки обноски“ и едно бебе Ники – „все още нещо средно между човек и животинче“. Бяхме очаровани от споделеното от тях, още повече, че този път в интервюто се включи и бащата на семейството, за да разкаже рамо до рамо с майката за своя личен опит. Снимките са личен архив. Приятно четене!

Орлин: Здравейте, моето име е Орлин, на 31, архитект. Аз съм най-възрастният член на нашето семейство. В низходящ възрастов ред останалите животни и хора, които членуват в домакинството са Нина – съпруга и човек, Ави – сър Алфред Блек– черен британски котарак и животно с човешки обноски, и най-младото попълнение – бебето Ники – все още нещо средно между човек и животинче…

Котаракът Ави се появи ненадейно в живота ми.  Това се случи след кратка, но успешна агитация от страна на съпругата ми. Твърдеше колко практични били котките – как били като хамстери, ама малко по-големи и не било нужно да ги вадиш от аквариума, за да си играеш с тях. Освен това не миришели и били много меки… До този момент бях гледал само кучета и не знаех какво да очаквам. Смятах, че котките са мини-нинджи, които никога не спят и когато се събудиш в 3 часа през нощта осъзнаваш, че те гледат втренчено и зловещо. Тази представа предстоеше да се промени…

Как се появи Ави – след няколко неуспешни опита да уловя една такава улична мини-нинджа –  жена ми попадна на обява в сайт за запознанства между животни и хора, в която подаряваха попорасналата шестмесечната женска британска котка Ава…  Отидохме уж само да видим котето , но …няколко часа по-късно „Ава“ пътуваше в импровизиран кашон към вкъщи. Нямахме нито храна, нито познания как да се грижим за това животно.

Нина:  Първите дни го наблюдавахме с камерата на компютъра, беше ни страх да го оставим сам вкъщи докато сме на работа.

Разкажете ни за вашия любимец!

Орлин: Що за „човек“ е Ава? Не се гордеем с този история, но ще се наложи да започна с нея. В самото начало ни отне няколко дни да разберем, че женската котка Ава, както ни я представяха  всъщност си беше един доста солиден 3-4 килограмов КОТАРАК, със също толкова солидни доказателства за неговата мъжественост. (Това също щеше да се промени … прости ми, Ави). Изменихме името минимално, за да продължи да си го познава, но и достатъчно, за да пасне на новия му пол. Вече имахме умалително – сега оставаше да измислим и пълното му име. То беше синтез между външни белези и черти на характера – благородство, спокойствие и добро възпитание. Блек. Алфред Блек.

Нина: Алфред има най- копринения черен кожух, като на зайче, а на слънце блести в шоколадово. Очите му са в типичния за породата цвят Амбър, златисти. За Алфред е обидно да го възприемат като котка- гледа много умно и е адски спокоен- нищо общо с „масовия“ котешки характер.

Read more

Дойде моментът и Диди да се включи в нашия проект! Тя е усмихнат, позитивен и безкрайно креативен човек, който си има трима мъже вкъщи (в различни размери и степен на окосмяване). Диди е и човека-творец, създател на прекрасното лого на „Mоето семейство и други любимци“. Ето какво ни споделя тя…

Представи се с няколко думи 🙂

Привет! Аз съм Диляна Елшишка. На 28. Графичен дизайнер и илюстратор. От една година със съпруга ми Людмил, синът ни Дамян (на две) и гигантическия ни черно-бял нюфаундленд (да, да, правилно сте разбрали – има не само черни нюфове), живеем в Будапеща.

Read more

Диана, придружена от съпруга си и прекрасната Гая, беше само на седмица разстояние от термина си на раждане, когато ги снимахме. По-късно, след раждането, с нея си говорихме за това как се гледа куче по време на бременност и какви компромиси се правят след нея.

Представи се с няколко думи.

Казвам се Диана, на 30 г. и в момента съм се отдала на семейството си. В свободното си време обичам да снимам и да чета психология. Имаме си бебе Иван, а кучето ни, с което изкарах бременността си, се казва Гая.

Как се „намерихте“ с Гая? 🙂

След като гледах филм в който участва куче от породата акита ину, ми стана мечта да имам такова куче. Бях силно впечатлена от лоялността на породата. Мъжът ми знаеше това и една прекрасна вечер се появи с малката Гая вкъщи 🙂 Беше един от най-вълнуващите и емоционални моменти в живота ми.

Read more

Сузи е графичен дизайнер и е на 30 години. Снимахме нея, синa й Тео (тогава на 9 месеца) и красивия лабрадор Краш (тогава на 3 години и половина) в парка, където се възхитихме много на нейното отношение към това да се грижи за бебе и куче (разбира се, с помощта и на мъжа й), без да го превръща в драма. Сузи сподели с нас как и защо Краш се е превърнал в част от тяхното семейство и как те успяват да споделят дома, сърцето и семейството си с домашен любимец.

Как вашият домашен любимец се появи във вашето семейство?

Той е най-прекрасният подарък за сватбата ни. Подариха ни го нашите кумове, за което сме им безкрайно благодарни.

Read more