Три майки споделят: съжителство на бебе и куче

Когато се отглеждат бебе и куче заедно, всяка майка със сигурност ще ви каже, че безопасността  на бебето е винаги на първо място.
Но какво да кажем за безопасността на кучето? Оказва се, че почти винаги то е това, което понася набези и тормоз върху себе си от подрастващото бебе, а не обратното. Три майки споделиха с нас как бебетата им са свикнали с кучето вкъщи, за процеса на научаването да се отнасят нежно с него и как се развива приятелството им до този момент.

Ирена, бебе Калина, куче Марта

Опитваме се по всевъзможни начини да предпазим Марта поне до известна степен от посегателствата на Калина, друг е въпросът доколко успяваме.

Проблемът е, че кучето е най-любимото нещо вкъщи, по-любимо от мама, играчките, телевизора. Откакто Калина се научи да пълзи, двете са в непрекъснато преследване по пода на хола. Можете да познаете кой бяга и кой гони, нали? 🙂

Първоначално имаше много скубане, дърпане на уши, бъркане в очи … Но още от самото начало започнахме да учим Калина да гали, показвахме с ръчичката и с “ооо-ооо-ооо” по играчките, по нас и по кучето, за да обясним, че като обичаш някого трябва да го галиш, а не да го скубеш. За щастие напоследък Калина започна да става доста гальовна и сама иска да гушка всичко мекичко, включително и кучето.

Марта много цени уединението и съня си, така че и с гушкането много не успяхме да я спечелим. За сега са в едно напрегнато примирие – Марта дава да я гушкат, ама мъничко, а Калина разви и други интереси и не виси върху Марта по цял ден.

За нещастие, с излизането на зъбите се зароди и проблемът с хапането. В смисъл, че бебето хапе кучето, а не обратното 🙂 За сега с това и с дърпането на опашката се справяме само с “не така!” и “гуши бау-бау”. Последното работи безотказно!

15578274_10210994405639574_4603546894338424179_o
Калина и Марта

Диляна, бебе Дамян, куче Бенрой

Истината е, че просто сме случили на най-спокойното куче на света и той с радост позволяваше от самото начало на бебето да седи отгоре му, да дърпа ушите и опашката. Просто кучето не реагира, а ако му стане досадно – се мести.

Приятелството им до ден днешен е в процес на доизграждане (синът ми е на две и половина) и преминава през различни етапи. Тъй като нашето куче е огромно, а момчето ни – безспирно, сме имали какви ли не ситуации.

Трудност #1 – да опазим детето да не бъде смачкано от гиганта, когато той подуши храна. И най-спокойният лаком гигант, усетил миризмата на ядене, се превръща във валяк. Тогава спасителните му инстинкти наистина изключват.

Трудност #2 – да опазим храната на детето от детското столче. Тъй като използвахме „захранване водено от бебето“, детето на практика си се хранеше само, но в един момент стана доста трудно да спазваме какъвто и да е ред! Оказа се, че е много по-забавно за детето да храни кучето, отколкото да преглъща собствената си храна.

Трудност #3 – нежните гиганти целуват. Доста неприятно понякога – бебешката главичка да ти замирише на кучешка уста, но се случва. Понякога детето много се сърди на целувките по ушите и се стига чак до рев. Просто обяснявам, че кучето много го обича и така му се радва. Знам, че ще ме разбере един ден, но явно за сега кучешкият дъх не му е любим.

Но игрите с топка сближават. Няма нищо друго, на което детето да се радва така, както когато мята топче на кучето и то го гони. Могат да изринат цялата къща с тази игра, но пък истински се забавляват.

Още нещо – нашето куче изпълнява ролята на пони и няма нищо против това. Просто ще дам снимка.

15978918_10212309883250141_343972592_n
Дамян и Бенрой (в ролята на пони)

 

Сузана, бебе Тео, куче Краш

 

Трябва да призная, че бебешката обич и радост са доста „мечешки“. Откакто започна да прохожда, Тео всячески искаше да общува с Краш – чрез скубане, бъркане в очите, ровичкане по зъбите, подскачане отгоре му, опити за яздене (тук ще вметна, че имаме най-търпеливото и прекрасно куче на света).

В тези моменти дърпам ръчичката на малкия и му показвам как да погали кучето. Синът ми е вече почти на 2 години и общуването е по-съзнателно – почти няма случаи, в които се налага нашата намеса. Ако прекали с мачкането и гушкането, Краш го предупреждава, ако и това не помогне –  просто става и се премества.

Краш е едро куче (лабрадор, почти 40 кг.) и за пълноценна игра помежду им още не може да се говори. Има обаче постоянна размяна на играчки между двамата. Малкия се учи от година и половина да води Краш с каишка, храни го след разходка, дава му от своята храна – или Краш почиства пода докато Тео се храни 🙂 В общи линии любовта им се гради на взаимен интерес!

Видимо са привързани и се търсят когато не са заедно. В резултат на това съжителство Тео не изпитва никакво притеснение от други кучета и животни.

16129630_10210312406424651_918307006_o
Teo и Краш

Запознанство на кучето с бебето – първи седмици

 

Обикновено, кучетата са в пълен синхрон със стопаните си, затова дори още по време на бременността, кучето ви вече е усетило, че се случва нещо. Но не мислете, че само поради факта, че той или тя е усетило новите хормони и чувства, витаещи във въздуха, разбира точно какво се случва.

Ето няколко съвета за това как да подготвите кучето за новото попълнение.

Read more

„Когато видиш как Марта се радва на живота, няма как да останеш безразличен“

Ирена Джумакова е на 35, съпруга на Боян и горда мама на бебе Калина… и на куче Марта. Когато снимахме Ирена в един много приятен и слънчев есенен ден в Южен парк, София, тя беше само на две седмици разстояние от термина си, a сега с мъжа й жонглират, и то перфектно, новото попълнение с наличното космато такова.  С Рени си говорим за това как точно се отглежда куче с бебе, какво дава домашния любимец като емоция в един дом с дете и как се справят майката и бащата в тази конфигурация. Приятно четене!

MEV_2239

Прочетете повече

Как да подготвим котката си за новото бебе

 

Повечето котки изобщо не обичат промените, под никаква форма. Представете си колко объркани ще се почувстват, когато внезапно в дома се появи новият член на семейството. От гледна точка на котката, цялото събитие се случва без никакво предупреждение или подготовка. Повечето хора стигат до погрешното заключение, че всякакво негативно поведение на котката към бебето е заради ревност от страна на животното – това обаче не е вярно. Всъщност, то е просто объркано. Ако се опитате да „мислите като котка“, ще осъзнаете колко объркана е котката от тази гигантска промяна в своето рутинно ежедневие и колко много се е променила средата, в която тя живее и внезапно е станала непозната за нея.

Един ден котката се събужда и открива, че в нейната територия току-що се е настанило странно миришещо същество, което издава странни звуци. И още по-зле – всички наоколо изведнъж започват да се държат паникьосано и непрекъснато гонят котката, или й се карат всеки път, когато тя се опита да се приближи и да огледа по-добре това странно, малко, безкосмено същество. Добавете към това и факта, че времето, което стопаните й отделят за нея, вече е минимално. Цялостната рутина на котето вече е променена.

Затова колкото по-рано започнете да подготвяте котката към прехода „бебе вкъщи“, толкова по-добре ще протече процеса за всички у дома.

Ето някои съвети в тази насока