Елена: за сбъднатите мечти и кучето с умения на бавачка

Кучето е най-добрият приятел на бебето – в това се убеждаваме все повече. Някои любимци обаче се появяват в специални моменти в живота – когато ни е особено трудно или когато по някаква причина сме изгубили живеца си. Чаро, кучето от тази история, се появява в живота на Елена точно в такъв момент. А днес той съжителства с „малкото си братче“, бебето Йоан. Ето какво споделя майка им, Елена, за съжителството на куче и бебе по време и след бременност.

*Снимките са личен архив.


Представи се за нашите читатели 🙂 

Здравейте,  казвам се Елена и съм на 29 години. Майка съм на две деца – Йоан на 10 месеца и кокер-шпаньолa Чаро, на 3 години и половина. Смея да твърдя, че и двамата са моя сбъдната мечта и ги обичам ужасно много.

Винаги сме имали животни у дома, с майка ми и брат ми спасявахме изхвърлени котки и кучета. Преди 13 години почина едното ни куче, след като беше отровено. Бяхме много привързани към него и баща ми забрани да имаме ново куче у дома, защото страда за него и до ден днешен. Трябваха ми 10 години, за да се устроя и да мога да си взема куче.

Как се появи в живота ви Чаро?

Чаро е подаръкът ми от сегашният ми мъж, който се опитваше да ме свали и знаеше колко обичам животните. Беше беше забелязал, че обръщам специално внимание на кокерите. Чаро беше на 44 дни, когато ми го донесе. Тогава си живеехме само двамата и изградихме много силна връзка.  Мъжът ми никога не е имал животни и беше скептично настроен да спи при нас на леглото, да е на дивана, да е навсякъде с нас, докато не заживяхме заедно. Сега се обожават и спят гушнати.

Имала съм доста кучета, но Чаро се отличава от всичките. Той обича да комуникира повече с хора, отколкото със себеподобни. Внимателен е към всички деца, особено с по-малките – минава внимателно, не ги бута, седи мирен, докато го галят, а никога не съм го учила на това. Той е много емоционален и се появи в много тежък период за мен и успя да ме излекува – буквално.

Историите с него са безброй и повечето са смешни. Заради него съм се била с бултериер, питбул и риджбек, за да го спася.

В плануването на Йоан и за миг не сме се замисляли, че Чаро би бил в тежест или ще пречи.

Никакви по-специални мерки не сме взимали освен обикновеното – обезпаразитяване (вътрешно и външно) и ваксини. Понеже е дългокосместа порода, го подстригахме, когато се роди Йоан, защото сменяше козина и беше ад от косми  🙂

Какво бихте посъветвали родители, колебаещи се спрямо отглеждането на домашен любимец и бебе заедно?

Към родителите, които смятат, че кучето им би навредило на бебето ще кажа едно – без Чаро нямаше да се справя. Той е детегледачка, спасява 2 пъти Йоан от падане от леглото, като го бута навътре. Когато се разплаче, а аз например готвя или чистя, Чаро застава срещу него и той се успокоява.

Ще си позволява да цитирам д-р Сигридов (специалист по фетелна морфология), който на един от прегледите ми каза така: „Бебето ти е здраво, въпреки че не се храниш правилно, защото още от утробата ти, кучето му изгражда имунитет“. Чаро първи разбра, че съм бременна и когато вече бях решила, че няма да забременея, неговото суетене около корема ми, ме накара да си взема тест за бременност и той беше положителен.

Чаро и коремчето

Преди да забременея, на разходките Чаро ме развяваше като знаме през буря.  Щом забременях, той започна да ходи на повод много спокойно и внимателно без да се дърпа. Когато коремчето ми стана видимо и голямо, той се сгушваше. Когато пък вече бях в много напреднала бременност и кръстът ме болеше много, той лягаше залепен за гърба ми и болката олекваше. В края на 7-ми месец имах инцидент, паднах по гръб на едни стълби, изкарах си въздуха, Чаро беше с мен, веднага допря глава на корема ми, което ми даде сили и кураж.

Преди да забременея доста хора ми подмятаха, че гледам куче, вместо дете. Подминавах с усмивка. Когато забременях и се разхождахме с него, съседи от квартала ни казваха да махнем кучето, на което ние отговаряхме така Той е първото ни дете, а никой не изоставя първото си дете, защото очаква второ“.

Какво ви накара да задържите Чаро и след бременността? 

Никога и през ум не ми е минавало, че бих изоставила Чаро, защото ще имам бебе. Напротив! Бях щастлива и все още съм, че детето ми ще израства с животно. Животните носят само позитиви на децата. Йоан е на 10 месеца и знае, че кучетата се милват, не се скубят, от 2 месеца седи до Чаро на земята, докато той се нахрани, играят заедно и си подават играчки, хваща се за него, за да се изправи на крака.

Наскоро в някоя от групите за взаимопомощ на майките, една мама ме попита как се справям кучето ми да не ревнува от детето. Казах го на нея, казвам го и на вас – в отглеждането на Чаро не съм променила нищо, даже напротив – сега има по-дълги разходки и винаги е с мен, докато преди седеше сам по цял ден, докато бях на работа. Докато гушкам Йоан с другата ръка галя Чаро. Когато Йоан заспи е времето само за мен и Чаро – гушваме се заедно и релаксираме.

Всеки ден извеждам рано Чаро, докато мъжът ми не е излязал за работа. По-късно излизаме с Чаро и Йоан. Тъй като на детската площадка е неприемливо да пусна Чаро без повод, отиваме на усамотено място, пускам и се занимавам с прохождащият Йоан, мятаме топки на Чаро, а Йоан се смее с глас. Успях да приобщя доста майки с деца на възрастта на Йоан, които бяха скептични към Чаро в началото, а вече смело пускат децата си да го галят.

Никога не са ми тежали грижите за двамата.Да, трудно е, отговорно е и доста изморително, но в никакъв случай тежко. Те и двамата са щастие и правят семейството ни цяло и сплотено.

Кое според теб кара някои родители да се страхуват от отглеждането на деца и животни заедно?

Хората определено имат нужда от допълнително образование за животните изобщо. Аз се наричам селско девойче, тъй като по цяло лято седяхме на село сред всякакви животни, ходехме боси, яздехме коне и магарета, водехме на паша овце и крави и животните са ме научили на л’бов, съпричастност, отговорност и т.н. Ще вметна и един доказан факт – в кучешката уста има 5 пъти по-малко бактерии от човешката. Не говорим само за домашните, аз като дете прегръщах и целувах бездомните и винаги съм била най-здравото дете.

Чаро и Йоан ги запознахме веднага щом се прибрахме от болницата. Дадох му да го подуши и въпреки че не беше ме виждал 5 дни, той не се радваше на мен толкова, а отиде и легна до леглото на бебето. Докато кърмех през нощта Чаро пак седеше до мен, долепил глава до крачетата на Йоан.

Разкажи ми как се разви връзката на Йоан и Чаро с течение на времето.

Към 2-3 месец Йоан започна да отразява Чаро и да му се радва, да иска да го пипне и до сега се опитва да му хване езика, дори го имитира вече как диша с изплезен език. Животът с бебе и куче е красив. Чаро ми е другарче, с него преодолях следродилната депресия. Представете си майка за първи път, с бебе на 10 дни, сама, тежка зима навън и куче. Жестока депресия, но Чаро ми даде кураж, щом заплачех, идваше и целуваше лицето ми.

Навън е винаги лепнат до количката, гледа реакцията ми към хората, които ни спират и ако прецени, че са заплаха, изръмжава предупредително. Една друга сладка история е – бяхме на ортопед и той потвърди, че можем да слагам вече Йоан седнал. Бързах да се приберем и да го сложа на дивана, Чаро се качи и седна веднага до него  🙂

Ето и снимката от този момент.

Имаме още много истории, но да не ставам досадна. Надявам се повече родители да осъзнаят, че животните са отговорност, че за тях ние сме всичко, че те са най-хубавото нещо за едно израстващо дете. Децата с животни вкъщи са по-здрави и се развиват по-бързо физически и психически.

 

2 thoughts on “Елена: за сбъднатите мечти и кучето с умения на бавачка

  1. Невероятна история изпълнена с нежност , любов , благородство. Кучето е това същество което прави човека неузнаваем
    Аз познавам тези чувства и съм пристрастна. Дано повече хора четат историята. Наистина трябва да се научим да уважаваме
    животните и да ги пазим така както те пазят и обичат нас човеците.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *