„Когато видиш как Марта се радва на живота, няма как да останеш безразличен“

Ирена Джумакова е на 35, съпруга на Боян и горда мама на бебе Калина… и на куче Марта. Когато снимахме Ирена в един много приятен и слънчев есенен ден в Южен парк, София, тя беше само на две седмици разстояние от термина си, a сега с мъжа й жонглират, и то перфектно, новото попълнение с наличното космато такова.  С Рени си говорим за това как точно се отглежда куче с бебе, какво дава домашния любимец като емоция в един дом с дете и как се справят майката и бащата в тази конфигурация. Приятно четене!

MEV_2239

Как вашият домашен любимец се появи във вашето семейство? Как се „намерихте“ : ) ?

Когато установихме, че връзката ни „става сериозна”, с мъжа ми (тогава още приятеля ми) започнахме да обсъждаме домашен любимец. По-точно аз използвах всеки момент денонощно да мрънкам за куче (нещо, което наистина искам цял живот, откакто кучето, което имахме, когато бях малка, почина). В крайна сметка решихме, че ще осиновим куче от приют, но първо ще ремонтираме апартамента, ще мине лятото, ще ходим напред-назад и на есен, като се спрем в София, ще идем да си потърсим нашето куче. Не щеш ли по време на едно гости при неговите родители, свекърът ми изтърси „Знаете ли, че на съседа кучката има кученца, искате ли да идем да ги видим?”. И така се озовахме пред сандък, пълен с десет миниатюрни сладки кутренца и една притеснена от навалицата майчица, от любимата ми порода „микс” (така записват ветеринарите кучетата без порода) Порадвахме се, попипахме ги и се прибрахме. Имахме сериозен дълъг разговор, че не е точно сега времето за куче, че имаме планове за лятото, че септември ще идем до приюта и т.н. Съгласихме се, че колкото и да са сладки, ще изчакаме. А след една седмица душевни терзания се обадихме на собствениците на майката и им казахме, че ще вземем едно от кученцата…. Това беше преди около 4 години и от тогава не сме съжалявали и за момент, че не изчакахме според плана….

Разкажи ни за Марта 🙂

Когато видиш как Марта се радва на живота, няма как да останеш безразличен. Винаги, когато е навън, особено ако сме я завели на някое ново и интересно място, на планина, на море, на излет или просто е завалял първия сняг в скучния парк, тя взема максимума от природата, тича като вятър, бори се с пръчки, носи ти съкровища да си играете. Душата ти се отваря и попиваш нейната радост от малките неща и всичко изглежда по-красиво и по-добро.

 

След едни страхотни палатки на Широка поляна написах това във фейсбук: „Не си видял истинско щастие, докато не видиш кучето си да препуска с конски тропот по вълшебните пътечки на Широка поляна, влачейки триметров клон”

MEV_2275

Какви мерки взехте спрямо животинчето, когато разбрахте, че си бременна, с цел предпазване на здравословното ти състояние? Променихте ли нещо специфично?

На първо място, говорих с ветеринарите й, които се грижат за нея от малка и на които имам безусловно доверие. Те ме увериха, че щом кучето е здраво, няма никакви проблеми; това, на което трябва да се обърне по-сериозно внимание е редовното обезпаразитяване и малко по-стриктна хигиена, често миене на крака (нейните) и ръце (моите)  Просто вече не пропускаме да мием краката след всяка разходка, независимо дали е кална и я къпем сравнително по-често, примерно веднъж в месеца и стриктно следим всеки месец да се дават противопаразитни лекарства. Ако имате все пак притеснения, един профилактичен преглед при ветовете не е излишен.

Имаше ли по време на бременността, а и след нея, съвети от околните да „махнете“ животното? Как се аргументираха те? Защо решихте да не ги послушате : )

Чак съвети за „махане” нямаше, но често се задаваше въпроса „Ами сега кучето какво ще го правите?” За щастие, никой не си позволи да натрапва мнението си и да размахва пръст, само ни се казваше в хода на разговора, че не е хубаво куче и бебе на едно място предимно от най-възрастните членове на семейството ни, по-скоро от гледна точка на това, че няма да имаме нужното време за обгрижване на кучето след като се появи детето.

MEV_2258

А защо решихме да не ги послушаме…..ами тоест как така? Марта е член от семейството и ще бъде най-верният и добър приятел на детето ми. Как можем да се лишим от това?

Как се държеше с теб животното ви по време на бременността, промени ли се по някакъв начин? Разкажи някоя особено мила случка или поведение : )

Нямаше някаква кой знае каква промяна в поведението й спрямо мен. Само по-често ме подушваше по корема, а вечер, като се гушкахме на дивана, понякога си слагаше главата върху корема ми.

 Как запознахте животинчето с бебето? Как реагираха и двете страни и как се разбират сега? Разкажи ни малко за живота с бебе и куче, от твоя личен опит.

Първия ден като я доведохме от болницата, Марта се опита да я подуши и оближе (това е нейният начин за запознаване с непознати неща), а след това на всяко проплакване от страна на бебето се мъчеше да стигне до него. Когато затворих вратата на спалнята, за да се кърмим, последва неистово скимтене и дране с нокти по вратата…. В следващите дни всичко се нормализира и сега Марта е напълно спокойна, даже, когато бебето плаче, идва да ни търси с една такава физиономия „оф, аз ли да ви върша цялата работа?” …

Съжителството на бебе Калина и куче Марта е страшно хармонично, защото бебето все още не е проходило и Марта е пълноправен властелин на килима в хола, а Калина е господарката на дивана. Разбира се, нещата скоро ще се променят и идилията на Марта ще приключи скорострелно и вероятно с криене под дивана …

Сигурно знаете, че бебетата непрекъснато се усмихват, сигурно по двеста пъти на ден. Но да чуеш детето си за първи път да се смее с глас, докато кучето усърдно облизва ръчичките и крачетата му, усещането е просто неописуемо 🙂  (Даааа, седим на пост с мокри кърпички след такива процедури, запазете спокойствие!) Изобщо, Марта е любимият бебешки театър вкъщи (когато мърда, разбира се, а тя доста често най-нахално спи неподвижно)

Отскоро се зароди една взаимноизгодна връзка между двете по време на храненето с пюрета. Марта виси под детското столче, защото там горе има нещо за ядене, нищо, че е зеленчуково или плодово пюре. Калина установи, че като блъсне лъжицата, пюрето много красиво се пръска по очилата на мама, масата и по главата на кучето, което веднага започва устремено да лиже всяка капка пюре, до която се докопа. Ще кажеш, че гледаме куче-веган. Голям смях пада. E, на мен не ми е чак толкова забавно, но кой ли ме пита 🙂

MEV_2266

Тук е мястото да споделиш нещо, което съм забравила да питам : ) !

Държа да поясня, че всичко това е възможно и лесно само с един всеотдаен и ангажиран татко до вас. Ако вашата половинка е от онези мъже, които вярват, че задълженията им се изчерпват с ходенето на работа и изкарване на прехраната, наистина ще ви е много  трудно да балансирате задълженията си у дома. Ако партньорът ви е готов след работа да измие чиниите, да приспи бебето и да излезе на разходка с кучето и след това пак да приспи бебето, значи си имате едно прекрасно хармонично четиричленно семейство с бебе и куче, a животът е прекрасен като триметров клон по пътечките на Широка поляна 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *