„Кучетата и децата се разбират перфектно, както и знаех, че ще бъде“

Запознахме се с Рая и очарователното й семейство, когато малкият Раян още чакаше своя момент да се появи на бял свят – а сега той вече е на цели пет месеца! Когато ги снимахме беше леко хладен декември, пред Народния театър имаше Коледен базар, слънцето надничаше срамежливо, а с нас бяха и съпругът на Рая, двегодишния бонбон Ивайла и страхотните Бамби и Зара. След емоционалната фотосесия, Рая ни разказва за своето специално семейство в този пост.

Представи ни себе си и своето семейство с няколко думи.

Моето семейство се състои от татко Алекс (34г), мама Рая (31г), кака Ивайла (2г), бебе Раян (5м), куче Зара (+- 8-9г) и куче Бамби (+- 5-6г).

1933178_10153491426268547_6193908533816859667_o

Как вашите домашни любимци се появиха във вашето семейство?

Още преди да станем семейство, първо се появи Зара през 2010г. Аз работех в ЦУМ, а тя живееше на боклука на халите. В обедната почивка с колежката ми я хранихме. Около 3 годишна, хобито й беше да седи между релсите на трамвая и да тича след колите. Резултатът – блъсна я кола. Претърпя операция на задния ляв крак, а опашката й остана неподвижна – кръвоснабдена е, но не може да я мърда, защото е прекъсната. След операцията не можех да я върна отново на улицата и я взех вкъщи. Тя ме запали по доброволстването в приют Богров на Animal Rescue Sofia.
По-късно, през 2012г се появи Бамби. Тя беше докарана в приют Богров за кастрация от село Лозен. Там живяла близо до помпена станция или нещо подобно, което се обитавало само лятото от хора. Съответно едносезонното й хранене я беше направило да изглежда като скелет – кожата на гръдния й кош висеше от слабост.

Бамби ми се стори изключително добра душа (и бях права), искаше само едно легенче, в което да си спи и друго не й трябваше, за да е щастлива. Приютът тогава беше препълнен и вероятно щяха да я върнат на място след кастрацията. Тогава я осинових.

Разкажи ни за вашите кучета и защо са специални за вас.

Зара е много умна и има ловджийски характер – винаги е нащрек. Емоционална е и когато й се радва човек започва да „говори“, като че изразява емоция. Шумна е и иска дълги разходки, затова в отглеждането й помагат родителите ми. Бамби пък е пълна противоположност – страхува се дори от вятъра. Не обича да се разхожда – чувства се най-добре да си лежи вкъщи. Не се впечатлява особено дори от котки 🙂 и двете са мили и търпеливи с децата.

1462577_10153491426718547_6331674819222753504_o

Ивайла е толкова свикнала с кучета от раждането си, че никога не се страхува и са голяма комбина – каквото не й се яде веднага се дава на кучето 🙂 Носи им играчки и винаги иска да общува с тях.

Какви мерки взехте спрямо животните, когато разбрахте, че си бременна, с цел предпазване на здравословното състояние? Променихте ли нещо специфично?

Нищо по-различно не се случи спрямо грижите към кучетата, когато разбрахме, че чакаме бебе. Всичко беше по старому. Гушках ги, разхождах ги, всичко беше както и преди да забременея.

Реално кучетата не са заплаха по никакъв начин за здравето през бременността, когато редовно се обезпаразитяват.

Какви грижи полагате ежедневно за кучетата? Има ли нещо, което дотежава на моменти?

Грижите са извеждане, миене на лапките, хранене, редовно вътрешно и външно обезпаразитяване, ваксинации веднъж годишно. Дотежава само извеждането на Зара, защото тя изисква дълги разходки и е по-конфликтна с други кучета. Затова, както казах по-рано, баща ми помага с грижите за нея. Бамби е по-непретенциозна и с нея няма абсолютно нищо, което да тежи. Както казах, не сгреших с преценката си за нейната доброта.

12402100_10153491426788547_2005826771468273289_o

Имаше ли по време на бременността, а и след нея, съвети от околните да „махнете“ животните? Как се аргументираха те? Защо решихте да не ги послушате 🙂

Съвети не, по-скоро въпроси от рода „Ама как кучета и бебе, косми, хигиена, здраве, време“ и тн… Аргументи не сме дискутирали, за да не стигаме до излишни спорове, но явно, че произхождат от неинформираност. Някои пък чисто и просто си казваха „Е, вие си знаете, но аз не бих гледал бебе с куче“.

Как се държаха с теб животните по време на бременността, промениха ли се по някакъв начин? Разкажете някоя особено мила случка или поведение : )

Честно казано очаквах да се променят, някак да ме усещат различно, но промяна нямаше, държаха се по същия начин. Спомням си, още не се беше родила Ивайла, но вече бях излязла в майчинство, и един цял следобед с Бамби се гушкахме на дивана. Но тя попринцип си е „гушлива“, та не го отдавам на бременността.

704651_10153491426393547_4313292048913060225_o

Разкажи ни малко за живота с бебе и куче/коте, от вашия личен опит.

Още в деня на изписването дадох да подушат дрешки, краченца. Нормално е да са любопитни, Бамби наостряше уши при всеки плач в началото с Ивайла, но с брат й вече имаше опит и изобщо не се впечатляваше 🙂 Ивайла започна на около 6 м да забелязва Бамби и да й се смее с глас когато е в близост. Раян сега реагира с усмивка само когато умишлено го доближа, но той е още малък. Иначе всички се разбират много добре. Мога да разкажа много неща, основно от общуването на Ивайла с кучетата, защото е по-голяма. Например, тя настоява да държи каишката при разходка. Бамби е 25кг, а Ивайла 13, но кучето е изключително съобразително – ходи бавно, не дърпа. Всяко куче, което види Ивайла на улицата е „кути“, а не „бау-бау“. Не изпитва страх от кучета, сама отива при тях, включително и при големите. Смее се с глас ако я подушат или й се зарадват 🙂 Вкъщи, освен непрестанното хранене със солети, бисквити и тн, вечно се носят топки и играчки и се поставят между лапките 🙂

Бамби има опит с шапки – шапка от дайре, шапка от кофичка, шапка от барабанче, и всичко, което може да балансира на главата си – и вече толкова е свикнала, че дори не се буди, когато Ивайла тества как й стоят шапките 🙂 Зара се дразни на това и обикновено се премества някъде, но Бамби не.

Като цяло никога досега не е имало проблем и се разбират много добре, както си и представях, че ще бъде 🙂 и за миг не съжалявам – децата трябва да живеят с куче. Сигурна съм, че това е и причината да не боледуват особено. След време като станат и по-големи, животните ще възпитат освен любов и отговорност – по хранене, извеждане и тн.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *