„Котаракът ни Хамуел често се закача с децата сякаш са негови братя и сестри“

Нямаше как да не включим в проекта си и Мария – един вълшебно-истински човек. Мария и Милен имат три деца и ги отглеждат заедно с котаракa Хамуел – порода „улична-прекрасна“, а преди него са си имали и дивакa Кими. Ето какво ни разказа Мирето в интервю специално за блога.

10608298_10153195201539112_3191159565512498731_o

 

Представи себе си и своето семейство за нашите читатели 🙂

Казвам се Мария Метева, на 35 години. Занимавам се с водене на регресии.
С Милен имаме три деца – Мила – на 6,5 годни, Никола – почти на 5 и Ема – на 3 години. Живеем с Хамуел – котарак, на почти 3 години.

Как вашият домашен любимец се появи във вашето семейство? Сподели за това как се „намерихте“ : )

Решихме да вземем коте, което да ни стане „4-тото дете“ 🙂 . Искахме сиво и мъжко – за да запазим баланса на половете. Започнахме през познати да търсим да осиновим коте, което си няма дом. Хамуел беше намерен, заедно с братчетата си, изоставен в едно мазе, на възраст около 2 месеца. Децата бяха изключително щастливи, когато го взехме при нас.

Мила, голямата ми дъщеря,  помни предишното ни коте – диво, черно, което за съжаление вече не е живо, но тя го познаваше. Бременността с нея изкарах с тази първа наша „семейна“ котка.

Какви мерки взехте спрямо животинчето, когато разбрахте, че си бременна, с цел предпазване на здравословното ти състояние?

С Кими живеехме в старата ни квртира, докато бях бременна. Нищо не променихме покрай него. Когато се преместихме на ново място, го оставихме времeнно при майка ми, за да не става всичко в косми, които поне в началото, след появявата  на бебето, щяха да ни затрудняват. Той беше изключително буен по природа, но учудващо, с бебето беше внимателен и предпазлив. След като тя порасна малко, започнахме да го взимаме за през деня вкъщи, при нея, с цел да се опознаят постепенно, докато тя все още пълзеше. Предвид нрава и на двамата, обаче ми беше притеснено да ги оставям без надзор и контрол.  Свиквахме ги постепенно, като планирахме да си го вземем обратно преди раждането на второто дете, но за съжаление се случи неприятен инцидент с котарака – беше успял да се изплъзне навън от апартамента на майка ми и да се сблъска с недоброжелателни кучета…

12545779_10208014710546499_333175731_o

Имаше ли по време на бременността, а и след нея, съвети от околните да „махнете“ животното? Как се аргументираха те? Защо решихте да не ги послушате : )

Имаше намеци, че не е безопасно да съм бременна с котка и най-вече се говореше за това, че той е много див. Ние обаче все пак го запазихме. Решението да го пратим временно беше свързано по-скоро с преместването в ново жилище точно тогава и желанието ни да се фокусираме върху бебето през първите месеци. Притеснявахме се, че е свикнал да излиза, а на новото място нямаше да има начин, защото сме нависоко. Настоящият ни котарак обаче свободно се разхожда при съседите и по покрива.

Как се държеше с теб животното ви по време на бременността, промени ли се по някакъв начин?

При Кими нямаше никаква промяна в поведението му докато бях бременна, май изобщо не го отрази. Продължи да спи при нас и да си играе също толкова лудо с мен и с мъжа ми.

12544834_10208014710386495_1519775414_o

Разкажи ни малко за живота с деца и коте, от вашия личен опит.

Децата и Хамуел са много сходни като поведение. Той много често изразява радост, тичайки и закачайки се с нас като родители и с тях като негови брат и сестри. Изисква също толкова внимание както всеки от тях и дори се сърди като не го получава. Често им „краде“ играчките, за да ги търкаля из апартамента. А ние сме щастливи, че е в живота ни, защото го обичаме много.

1922011_10152621680264112_1384038246_n

Снимки: личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *