Марияна и Николай: Кучето ни Рая е скъп член на нашето семейство

Разкажи ни за вашето семейство.

Казвам се Марияна Иванова на 28 години съм от София.Работя като специалист поддръжка и контрол на кчеството за софтуерни продукти.  Свободното си време прекарвам предимно с кучето ни – действа ми много разтоварващо и не ми пречи да повтарям една и съща комнда по 100 пъти докато бъде научена.  Имаме женски черен лабрадор , казва се Рая на 6 години.
А със съпругът ми, Николай , очакваме първото си дете(момче) през септември. Отраснала съм в семейство на полицаи и може би за това някак дисциплината с домашните любимци винаги ни се е получавала.  В нашия дом винаги е имало кучета. С брат ми се отраснали по този начин и мисля, че е добре за едно дете да има домашен любимец – за ползите всеки сам може да прочете и проучи ако се колебае, аз говоря от собствен опит.

MEV_9845

В момента в семейството ни има 4 кучета – две са на родителите ми– Марта (белгийска овчарка малиноа) и Дарко (силки териер), едно си гледат брат ми и приятелката му – Лиска (една красавица осиновена от улиците на квартала ни) и лабрадорката Рая, която вече споменах, която си гледаме със съпруга ми  и която е моя сбъдната детска мечта. Когато се изнесохме преди години да живеем сами, естествено въпросът за кучето не бе обсъждан много дълго. Няколко месеца след като се нанесохме, взехме Рая и приключенията ни започнаха, а за скука не може да се говори.

Как се намерихте с вашия любимец?

Може би от малка искам черен лабрадор, въпреки, че не държа кучето ми да има порода, а съпругът ми нямаше против да вземем куче, стига да е черно и голямо.  Всеки е гледал филмчето на Дисни  „101 далматинци“, там бях впечатлена не толкова от далматинците, колкото от лабрадорът, който им помогна да се измъкнат с камиона.

Харесахме Рая по обява в интернет. Една зимна, неделна вечер ровичках из интернет и видях обявата , а в нея бяха качени снимки на бебетата.  Много ни хареса една снимка на едно от черните кученца с малко бяло петънце на гърдичките –  качило предните си лапички на леглото, включило на режим „тъжен поглед“, искащо да се качи горе. Тогава не знаехме, че това е Рая. Още същата вечер се обадих да попитам имат ли останали женски, черни кученца и щом казаха „да“ с Николай и баща ми отидохме да видим , дали там ни чака някоя черна перличка, която да стане част от семейството ни.

MEV_9864

Собственичката на майка им беше полагала изключителни грижи за тях и майка им. При кученцата беше топло и чисто и разполагаха с цялото пространство на стаята й за да има къде да играят.  Не бях споменала за чаровното кутре от обявата с бялото петно.  Още с влизането момичето ми донесе едно от женските кученца. Щом ми го подаде, забелязах малко бяло петънце скрито между гърдичките му. Това беше ТЯ!

Прегърнах я, а тя се сгуши в скута ми треперейки. След малко се отпусна и заспа, а аз не откъсвах поглед от малките й лапи и уникалното бяло петънце. Разплаках се … аз не съм от ревливите! Така ревах от умиление, само когато усетих да рита бебето ми за първи път. A черната бебка се събуди само когато чу чувала с  храна, когато момичето искаше да я нахрани за последно преди да я отведем.  Да!  От малка е страшна лакомия!И така, спящата Рая, сгушена в якто ми, вкопчила се в мен, бе отведена в новия си дом, където, разбира се, не закъсня с белите, за които и до ден днешен се сещаме с усмивка 🙂

Що за куче е Рая?

Бих искала да разкажа за характера на Рая, а и за всичките 4 кучета около мен, които пък така или иначе , също заемат голяма част от ежедневието ми, но да започнем от Рая.

Тя е изключително умно куче. Възприема много бързо, особено щом има храна. Прекрасен, благ характер. Спокойна и добра, но винаги има едно наум при среща с непознати – не дава да я галят докато не ги опознае добре. Щом прецени, че си безопасен, тя сама прави „първата стъпка“ и те целува. Рая е по целувките, не по гушкането. Може да те облизва с часове.

MEV_9920

Случки с Рая много. Къде забавни, къде не толкова. Когато я взехме още първата седмица се „прояви“.  Ники беше решил, че докато сме на работа, Рая ще е в коридора и ще я наблюдаваме с камера онлайн.  Чудесна идея! Каквото и да видиш , поне ще си подготвен психически докато се прибереш.  Естествено първите няколко месеца разчитахме на помощ за грижите за Рая на баща ми и на брат ми, които имаха и малко повече свободно време в този момент. Когато и те не можеха и те се забавляваха да я наблюдават през камерата.

В началото, първите дни, белите бяха нормални, ако могат да се нарекат бели – пишкане, акане, гризене на легло, ядене на обувки, системен тормоз на съседите с виене и т.н.  След няколко дни Рая, решена все пак да опознава света около себе си, като всяко нормално кутре, сътвори и първата си беля.

Един ден , докато бях в офиса, получавам обаждане от баща ми и брат ми, които наблюдавали Рая през камерата.  Попитаха ме какво може да  става и защо картината е застинала на дупето на Рая, виждащо се в долния ляв ъгъл на екрана и от доста време не мърда. Е, оказа се, че както Рая е била на разузнавателна мисия в коридора, видяла нещо изключително интересно!  Единственото място, на което кабелът за интернета се подава съвсем малко по-изпъкнало е на един едва забележим ъгъл.  Кабелът беше старателно прегризан и както до този момента са наблюдавали щастливото дупе на Рая с весело помахваща опашка в ъгъла, така картината е застинала на този кадър. Вечерта с Ники се прибрахме , той поправи кабела и всичко беше вече наред.

MEV_9907

Професионалното портфолио на Рая не е бедно от към бели. Доста са – разкъсването на чувала с бокук и разнасяето на съдържанието по коридора (ние сме виновни, че забравихме чувала при нея все пак), моментът, в който сама се научи да отваря вратата на спалнята и нанесе две опустошителни влизания с дъвкане на щори, пишкане на спалнята и въргаляне на хавлиите в акото й, погромът в кухнята с разнасянето на прането и въргалянето му в чесън. И точно когато решихме, че този период поотмина и решихме да й се доверим и да я пуснем свободно да щъка из апартамента, тя започна да унищожава.

Не знам как го правеше, но въпреки цялото ни старание, заграждения и прочие Рая вече не унищожаваше всичко, а само най-скъпите вещи.  Истината е, че грешката тук е наша. Не че е от най-лошите неща, но Рая е привързана към нас твърде много и за това страда когато е сама.  Вината е основно моя. Треперя й за всичко, тя си ми е като детенце. Наложи се когато е самичка да остава в коридора, но пък е добре. Там си й е нейното легло, което Ники й направи с много любов, там са си й играчките и има достатъчно място. През останалото време с нас тя е по всичките ни мебели и стаи и спи в леглото ни вечер да си е при нас.

MEV_9928

С времето Рая ни ставаше все по-скъп член на семейството още повече, заради нещата които преживя през тези години, и които преживяхме ние покрай нея. Често имаше здравословни проблеми още от бебе. Изразяваха се в какво ли не – кучешка кашлица, цистит, редовното при бебетата разстройство и повръщане.

В един момент решихме да я кастрираме и добре, че го направихме. Откриха, че Рая имаше проблем с единия яйчник, който ако не бяхме установили и не я бяхме кастрирали, кучето ни можеше да си отиде доста по-рано. От откриването на проблемния яйчник, до момента, на Райка й се събраха 4 операции по различни причини.

Причини свързани с кофти ветеринарни грижи и вероятни грешки от страна на опериращите я лекари.  Тук разказът би станал много дълъг, но с две думи. За тези години на Рая й бяха направени няколко операции – за кастрацията, след това за отстраняване на проблемния яйчник, който при кастрацията не се виждаше къде е, защото беше недоразвит, заедно с него бяха изчистени куп кисти, вероятно образували се заради яйчника. След вероятен гаф на лекарите отстранили яйчника и кистите, се наложи отстраняване на десния й бъбрек заради увреден уретер. Като капак на всичко, Рая се оказа алергична към някои видове хирургични конци и правеше кисти и от тях и това доведе до още две операции.

MEV_9923

Рая сега е добре! Тича, играе с любимите топка и фризби, яде с нейния си апетит и не пропуска да поплува в някоя река, защото тя и това обича .  Минахме през много неща заедно и си давам сметка, че ако не беше попаднала на стопани като нас, отдавна можеше да бъде захвърлена на улицата. Болна, сама и уплашена. За съжаление се случва , има такива хора.

Какви мерки взехте спрямо кучето, след като разбрахте, че си бременна?

Когато забременях, тъй като беше планувано, не съм мислила за Рая като за проблем , както започват да мислят много майки, което е тъжно. Аз пък не спирах да си представям картинката с кучето и бебето ми заедно! Единтсвено се стараех да е добре обезпаразитена – вътрешно и външно и да не пропускам ваксини. За космите – с това почти няма справяне и може би в първите няколко месеца след появата на бебето трябва да сме по-старателни с чистенето, но определено не смятам, че вманиачаване по чистотата  е добро нещо. Рая обича деца и е много внимателна с тях, много обича да ги целува, това си е нейният начин да покаже любов и привързаност.

MEV_9939

Какъв съвет би дала на майки, които се колебаят и страхуват да отглеждат бебето си с домашен любимец?

Скъпи майки, не му мислете много и не спирайте да четете историите на  други майки отраснали с животни у дома и отглеждащи децата си с домашни любимци. Това на мен ми действа вдъхновяващо и успокояващо, че не съм сама в „лудостта си“, защото за много баби и други майки, това не е нормално. Татковците са някак по-смели. За грижите за домашния любимец, няма да обяснявам, всеки знае от какво се нуждае котка, куче или друго животно, за доброто обезпаразитяване и спокойствие у дома. Ако има проблем пък с поведението на кучето или котето, със старание на цялото семейство за  правилна и навременна намеса за промяна на характера на животното, нещата се получават. Всичко друго е липса на желание и оправдания.
Как се държеше с теб животното по време на бременността?

За поведението на Рая, след като забременях, не мога да кажа много, тя и без друго е лепната за мен , както вече обясних, привързаността й е доста е силна. За това не виждам кой знае каква разлика, тя си ме обича и пази както винаги. Може би само е станало малко по-предпазлива към хора и кучета когато съм около нея и ги лае, но я коригираме и не се стига до нищо страшно. Интересното май ще е когато се появи бебето.

MEV_9952

Имаше ли по време на бременността, а и след нея, съвети от околните да „махнете“ животното?

Имаше разбира се, това е нормално. Аз внимателно ги игнорирам. Не смятам за необходимо и да давам обяснения, защо аз смятам, че присъствието на кучето не ми пречи, а напротив би помогнало.  Достатъчен аргумент е, че моите родители са отгледали и мен и брат ми с кучета у нас и въпросът, кучетата или децата, никога не е бил обсъждан.

Има ли нещо, което ви дотежава в грижите в момента?

В момента няма нещо което да дотежава. За мен винаги е било удоволствие да се занимавам с грижите за кучето и даже се сърдя и ми липсва когато не съм излезнала аз на разходка с Рая.  Къпане, миене на лапи, ядене, разходки, даване на лекарства, рязане на нокти – нямам проблем с нищо. След появата на бебето, нормално, може нещо да дойде в повече, но за това имам страхотен съпруг, който винаги помага!

 

 

3 thoughts on “Марияна и Николай: Кучето ни Рая е скъп член на нашето семейство

  1. Съветвам ви преди да доведете бебето вкъщи, да занесете негово лигавниче или дрешка на Рая, за да познава миризмата му преди да де появи. Ние в цялата залисия нямахме възможност да го направим и кучето ни се постресна от новия член на семейството 🙂 Прив сяка възможност иска да я близне разбира се, но първата среща можеше да бъде организирана по-добре от нас, за да не се стресира животното от рязката промяна вкъши. Успех!

    1. Привет, Лала! От коментарът ви разбираме, че имате бебе и куче също 🙂 Искате ли да се включите в проекта и да споделите своя личен опит? В случай, че имате интерес, изпратете ни мейл през формата тук: http://idrugilubimci.com/joinus/

    2. Да аз няколко пъти споменах на мъжа ми, че задължително трябва да занесем у нас дрешка или друго нещо на бебето, което се е докосвало до него още докато сме в болницата, за да свикне поне малко с новите миризми и присъствие докато се приберем 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *