Марияна и Николай: Кучето ни Рая е скъп член на нашето семейство

Разкажи ни за вашето семейство.

Казвам се Марияна Иванова на 28 години съм от София.Работя като специалист поддръжка и контрол на кчеството за софтуерни продукти.  Свободното си време прекарвам предимно с кучето ни – действа ми много разтоварващо и не ми пречи да повтарям една и съща комнда по 100 пъти докато бъде научена.  Имаме женски черен лабрадор , казва се Рая на 6 години.
А със съпругът ми, Николай , очакваме първото си дете(момче) през септември. Отраснала съм в семейство на полицаи и може би за това някак дисциплината с домашните любимци винаги ни се е получавала.  В нашия дом винаги е имало кучета. С брат ми се отраснали по този начин и мисля, че е добре за едно дете да има домашен любимец – за ползите всеки сам може да прочете и проучи ако се колебае, аз говоря от собствен опит.

MEV_9845

В момента в семейството ни има 4 кучета – две са на родителите ми– Марта (белгийска овчарка малиноа) и Дарко (силки териер), едно си гледат брат ми и приятелката му – Лиска (една красавица осиновена от улиците на квартала ни) и лабрадорката Рая, която вече споменах, която си гледаме със съпруга ми  и която е моя сбъдната детска мечта. Когато се изнесохме преди години да живеем сами, естествено въпросът за кучето не бе обсъждан много дълго. Няколко месеца след като се нанесохме, взехме Рая и приключенията ни започнаха, а за скука не може да се говори.

Как се намерихте с вашия любимец?

Може би от малка искам черен лабрадор, въпреки, че не държа кучето ми да има порода, а съпругът ми нямаше против да вземем куче, стига да е черно и голямо.  Всеки е гледал филмчето на Дисни  „101 далматинци“, там бях впечатлена не толкова от далматинците, колкото от лабрадорът, който им помогна да се измъкнат с камиона.

Харесахме Рая по обява в интернет. Една зимна, неделна вечер ровичках из интернет и видях обявата , а в нея бяха качени снимки на бебетата.  Много ни хареса една снимка на едно от черните кученца с малко бяло петънце на гърдичките –  качило предните си лапички на леглото, включило на режим „тъжен поглед“, искащо да се качи горе. Тогава не знаехме, че това е Рая. Още същата вечер се обадих да попитам имат ли останали женски, черни кученца и щом казаха „да“ с Николай и баща ми отидохме да видим , дали там ни чака някоя черна перличка, която да стане част от семейството ни.

MEV_9864

Собственичката на майка им беше полагала изключителни грижи за тях и майка им. При кученцата беше топло и чисто и разполагаха с цялото пространство на стаята й за да има къде да играят.  Не бях споменала за чаровното кутре от обявата с бялото петно.  Още с влизането момичето ми донесе едно от женските кученца. Щом ми го подаде, забелязах малко бяло петънце скрито между гърдичките му. Това беше ТЯ!

Прегърнах я, а тя се сгуши в скута ми треперейки. След малко се отпусна и заспа, а аз не откъсвах поглед от малките й лапи и уникалното бяло петънце. Разплаках се … аз не съм от ревливите! Така ревах от умиление, само когато усетих да рита бебето ми за първи път. A черната бебка се събуди само когато чу чувала с  храна, когато момичето искаше да я нахрани за последно преди да я отведем.  Да!  От малка е страшна лакомия!И така, спящата Рая, сгушена в якто ми, вкопчила се в мен, бе отведена в новия си дом, където, разбира се, не закъсня с белите, за които и до ден днешен се сещаме с усмивка 🙂

Що за куче е Рая?

Бих искала да разкажа за характера на Рая, а и за всичките 4 кучета около мен, които пък така или иначе , също заемат голяма част от ежедневието ми, но да започнем от Рая.

Тя е изключително умно куче. Възприема много бързо, особено щом има храна. Прекрасен, благ характер. Спокойна и добра, но винаги има едно наум при среща с непознати – не дава да я галят докато не ги опознае добре. Щом прецени, че си безопасен, тя сама прави „първата стъпка“ и те целува. Рая е по целувките, не по гушкането. Може да те облизва с часове.

MEV_9920

Случки с Рая много. Къде забавни, къде не толкова. Когато я взехме още първата седмица се „прояви“.  Ники беше решил, че докато сме на работа, Рая ще е в коридора и ще я наблюдаваме с камера онлайн.  Чудесна идея! Каквото и да видиш , поне ще си подготвен психически докато се прибереш.  Естествено първите няколко месеца разчитахме на помощ за грижите за Рая на баща ми и на брат ми, които имаха и малко повече свободно време в този момент. Когато и те не можеха и те се забавляваха да я наблюдават през камерата.

В началото, първите дни, белите бяха нормални, ако могат да се нарекат бели – пишкане, акане, гризене на легло, ядене на обувки, системен тормоз на съседите с виене и т.н.  След няколко дни Рая, решена все пак да опознава света около себе си, като всяко нормално кутре, сътвори и първата си беля.

Един ден , докато бях в офиса, получавам обаждане от баща ми и брат ми, които наблюдавали Рая през камерата.  Попитаха ме какво може да  става и защо картината е застинала на дупето на Рая, виждащо се в долния ляв ъгъл на екрана и от доста време не мърда. Е, оказа се, че както Рая е била на разузнавателна мисия в коридора, видяла нещо изключително интересно!  Единственото място, на което кабелът за интернета се подава съвсем малко по-изпъкнало е на един едва забележим ъгъл.  Кабелът беше старателно прегризан и както до този момента са наблюдавали щастливото дупе на Рая с весело помахваща опашка в ъгъла, така картината е застинала на този кадър. Вечерта с Ники се прибрахме , той поправи кабела и всичко беше вече наред.

MEV_9907

Професионалното портфолио на Рая не е бедно от към бели. Доста са – разкъсването на чувала с бокук и разнасяето на съдържанието по коридора (ние сме виновни, че забравихме чувала при нея все пак), моментът, в който сама се научи да отваря вратата на спалнята и нанесе две опустошителни влизания с дъвкане на щори, пишкане на спалнята и въргаляне на хавлиите в акото й, погромът в кухнята с разнасянето на прането и въргалянето му в чесън. И точно когато решихме, че този период поотмина и решихме да й се доверим и да я пуснем свободно да щъка из апартамента, тя започна да унищожава.

Не знам как го правеше, но въпреки цялото ни старание, заграждения и прочие Рая вече не унищожаваше всичко, а само най-скъпите вещи.  Истината е, че грешката тук е наша. Не че е от най-лошите неща, но Рая е привързана към нас твърде много и за това страда когато е сама.  Вината е основно моя. Треперя й за всичко, тя си ми е като детенце. Наложи се когато е самичка да остава в коридора, но пък е добре. Там си й е нейното легло, което Ники й направи с много любов, там са си й играчките и има достатъчно място. През останалото време с нас тя е по всичките ни мебели и стаи и спи в леглото ни вечер да си е при нас.

MEV_9928

С времето Рая ни ставаше все по-скъп член на семейството още повече, заради нещата които преживя през тези години, и които преживяхме ние покрай нея. Често имаше здравословни проблеми още от бебе. Изразяваха се в какво ли не – кучешка кашлица, цистит, редовното при бебетата разстройство и повръщане.

В един момент решихме да я кастрираме и добре, че го направихме. Откриха, че Рая имаше проблем с единия яйчник, който ако не бяхме установили и не я бяхме кастрирали, кучето ни можеше да си отиде доста по-рано. От откриването на проблемния яйчник, до момента, на Райка й се събраха 4 операции по различни причини.

Причини свързани с кофти ветеринарни грижи и вероятни грешки от страна на опериращите я лекари.  Тук разказът би станал много дълъг, но с две думи. За тези години на Рая й бяха направени няколко операции – за кастрацията, след това за отстраняване на проблемния яйчник, който при кастрацията не се виждаше къде е, защото беше недоразвит, заедно с него бяха изчистени куп кисти, вероятно образували се заради яйчника. След вероятен гаф на лекарите отстранили яйчника и кистите, се наложи отстраняване на десния й бъбрек заради увреден уретер. Като капак на всичко, Рая се оказа алергична към някои видове хирургични конци и правеше кисти и от тях и това доведе до още две операции.

MEV_9923

Рая сега е добре! Тича, играе с любимите топка и фризби, яде с нейния си апетит и не пропуска да поплува в някоя река, защото тя и това обича .  Минахме през много неща заедно и си давам сметка, че ако не беше попаднала на стопани като нас, отдавна можеше да бъде захвърлена на улицата. Болна, сама и уплашена. За съжаление се случва , има такива хора.

Какви мерки взехте спрямо кучето, след като разбрахте, че си бременна?

Когато забременях, тъй като беше планувано, не съм мислила за Рая като за проблем , както започват да мислят много майки, което е тъжно. Аз пък не спирах да си представям картинката с кучето и бебето ми заедно! Единтсвено се стараех да е добре обезпаразитена – вътрешно и външно и да не пропускам ваксини. За космите – с това почти няма справяне и може би в първите няколко месеца след появата на бебето трябва да сме по-старателни с чистенето, но определено не смятам, че вманиачаване по чистотата  е добро нещо. Рая обича деца и е много внимателна с тях, много обича да ги целува, това си е нейният начин да покаже любов и привързаност.

MEV_9939

Какъв съвет би дала на майки, които се колебаят и страхуват да отглеждат бебето си с домашен любимец?

Скъпи майки, не му мислете много и не спирайте да четете историите на  други майки отраснали с животни у дома и отглеждащи децата си с домашни любимци. Това на мен ми действа вдъхновяващо и успокояващо, че не съм сама в „лудостта си“, защото за много баби и други майки, това не е нормално. Татковците са някак по-смели. За грижите за домашния любимец, няма да обяснявам, всеки знае от какво се нуждае котка, куче или друго животно, за доброто обезпаразитяване и спокойствие у дома. Ако има проблем пък с поведението на кучето или котето, със старание на цялото семейство за  правилна и навременна намеса за промяна на характера на животното, нещата се получават. Всичко друго е липса на желание и оправдания.
Как се държеше с теб животното по време на бременността?

За поведението на Рая, след като забременях, не мога да кажа много, тя и без друго е лепната за мен , както вече обясних, привързаността й е доста е силна. За това не виждам кой знае каква разлика, тя си ме обича и пази както винаги. Може би само е станало малко по-предпазлива към хора и кучета когато съм около нея и ги лае, но я коригираме и не се стига до нищо страшно. Интересното май ще е когато се появи бебето.

MEV_9952

Имаше ли по време на бременността, а и след нея, съвети от околните да „махнете“ животното?

Имаше разбира се, това е нормално. Аз внимателно ги игнорирам. Не смятам за необходимо и да давам обяснения, защо аз смятам, че присъствието на кучето не ми пречи, а напротив би помогнало.  Достатъчен аргумент е, че моите родители са отгледали и мен и брат ми с кучета у нас и въпросът, кучетата или децата, никога не е бил обсъждан.

Има ли нещо, което ви дотежава в грижите в момента?

В момента няма нещо което да дотежава. За мен винаги е било удоволствие да се занимавам с грижите за кучето и даже се сърдя и ми липсва когато не съм излезнала аз на разходка с Рая.  Къпане, миене на лапи, ядене, разходки, даване на лекарства, рязане на нокти – нямам проблем с нищо. След появата на бебето, нормално, може нещо да дойде в повече, но за това имам страхотен съпруг, който винаги помага!

 

 

3 thoughts on “Марияна и Николай: Кучето ни Рая е скъп член на нашето семейство

  • 04.08.2017 at 09:15
    Permalink

    Съветвам ви преди да доведете бебето вкъщи, да занесете негово лигавниче или дрешка на Рая, за да познава миризмата му преди да де появи. Ние в цялата залисия нямахме възможност да го направим и кучето ни се постресна от новия член на семейството 🙂 Прив сяка възможност иска да я близне разбира се, но първата среща можеше да бъде организирана по-добре от нас, за да не се стресира животното от рязката промяна вкъши. Успех!

    Reply
    • 04.08.2017 at 10:04
      Permalink

      Привет, Лала! От коментарът ви разбираме, че имате бебе и куче също 🙂 Искате ли да се включите в проекта и да споделите своя личен опит? В случай, че имате интерес, изпратете ни мейл през формата тук: http://idrugilubimci.com/joinus/

      Reply
    • 04.08.2017 at 16:08
      Permalink

      Да аз няколко пъти споменах на мъжа ми, че задължително трябва да занесем у нас дрешка или друго нещо на бебето, което се е докосвало до него още докато сме в болницата, за да свикне поне малко с новите миризми и присъствие докато се приберем 🙂

      Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *