Нина: за любовта, предизвикателствата и Вотан

Сигурно сте чували за неправителствената организация „Вотан – нов живот за питбула“ – едни мили хора, които се грижат за изоставени от стопаните си питбули и им помагат да открият нов дом. Едва ли знаете обаче, че зад него стои едно лъчезарно момиче, с пленителна усмивка, което скоро очаква първото си дете и много иска да промени тенденциите в изхвърлянето на домашни любимци поради тази причина. Нещо, което продължава да се случва прекалено често. В момента, Нина живее с котка и няколко кучета „с променлива бройка“ и се включи в проекта ни, за да сподели личната си история и да разкаже как се живее безпроблемно с животни по време на бременност. Ето я и нея!

*Снимки – личен архив.

malik-karina

Представи се за нашите читатели 🙂

Казвам се Нина, на 28г, по професия съм графичен дизайнер и понастоящем, вече 11 години, все още практикуващ такъв 🙂 Към хобитата си мога да включа рисуване, писане, търсене на специфична литература… А извън хобитата и работата има още 2 неща, които са нещо повече, начин на живот – музиката и животните. Основна част от живота ми е неправителствената организация, която създадох в памет на кучето си – „Вотан – нов живот за питбула“. И както се подразбира от името, приютявам и се грижа за изоставени питбули до намиране на нови стопани.

Семейството ми се състои от половинката ми, бъдещото ни детенце, което очакваме да се появи скоро и, разбира се, домашните любимци, които са неизменна част от картинката. Една котка и няколко кучета. Не уточнявам бройка, защото ситуацията е специфична и числеността е променлива 🙂

Как се намерихте с любимците си?

Всяко едно от животните ми е спасено от уличен живот, от евтаназия, било е изоставено от стопаните си и т.н., и е останало при мен, защото не съм успяла да му намеря нови стопани по някаква причина.  Задържах предимно животните, които няма къде другаде да отидат. Котката беше невръстно болно бебе, намерено до контейнер за смет, след като някой очевадно се беше погрижил да прегази наблизо майката и останалите й бебета.  Личните ми кучета в момента са три. Едно безпородно рошаво дребосъче, изоставено в кашон на улицата преди повече от 6 г. Казва се Карина. Имам и около 9 годишен питбул, спасен от битки и живот в изолация, явно без достатъчно човешко отношение. Това е Торес, сдобихме се един с друг преди близо 4 г. И преди 2 г. се появи последното ми куче – Спайк, около 7-годишен подобен на питбул чаровник, изоставен в приют за кучета, силно травмиран и явно малтретиран от бившите си стопани.

Много е спорно кой кого взе – аз тях или те мен.

Отношенията с любимците са като с хората. Те са част от живота ти, имат характери, с които трябва да прецениш дали си пасваш, нужди и очаквания, които трябва да оправдаеш. Както и с човек, не винаги можеш просто да погледнеш една снимка на куче (примерно) и да си кажеш „Ето този ще е най-близкият ми приятел“. Трябва взаимно опознаване и много разбиране.
kali

Взе ли някакви специфични мерки спрямо животните, когато разбрахте, че си бременна?

Не взех никакви специфични и различни мерки. Кучетата винаги минават през обстоен ветеринарен преглед и нужните изследвания в момента на настаняването им вкъщи. След като са (вече) здрави, се обезпаразитяват и ваксинират редовно, спазвам нормалните хигиенни изисквания и всичко е наред. Няма никаква опасност. Единствената разлика е с котката, защото вече само половинката чисти котешката тоалетна (УРА! 🙂 ).

Разкажи ни за вашите любимци 🙂

Ох… трябва да опитам да съм възможно най-кратка, защото мога да изпиша фермани и да говоря с часове 🙂  Всяко животно е уникално само по себе си, незаменимо и с куп интересни действия.
А при мен животните са твърде много, за да разкажа за всички минали и настоящи, временно настанени и мои лични през последните години. Затова накратко. Котката (естествено) се изживява като тартор на простосмъртните кучета и дори да е спечелила страхопочитанието на повечето от тях, винаги трябва да я пазя и да наблюдавам дали няма да прекали с рисковете за 9-те си живота, тормозейки кучетата.

Дребосъчето Карина е безспорната шефка. Има самочувствието на принцеса с вирнат нос, която буквално командва и манипулира питбулите, особено Спайк. Той от своя страна е най-добродушното, любвеобилно, леееко глуповато и спънато съкровище, но за съжаление умело прикрива тази си същност пред околните. По-конкретно я крие под силния страх, който все още изпитва към непознати хора и честото желание да ме опази от тези страховити в неговите очи личности. Вкопчен в мен и половинката ми, напълно несамостоятелен, постоянно търсещ защита от всичко. Някои травми се оправят много трудно, а той е идеалният пример за това.

„И сам войнът е войн“ пък е принципът на Торес. Не желае да общува с останалите домашни любимци. Той е горд, самостоятелен, зрял и тежащ на мястото си с неоспорими позиции господин, за който човешкото внимание е напълно достатъчно. Предпочита да се мотае наоколо без да натрапва присъствието си и да се глези. Просто да знае, че е част от живота ни.

Ти си собственик на сдружение за помощ на малтретирани питоподобни кучета. Разкажи ни повече за това.

Преди близо 5 години осинових първия си питбул, Вотан. Бил е изоставен в приюта за кучета, защото стопаните очаквали бебе и кучето става излишно. Не очаквах, че някога ще се заинтригувам от такава порода куче, но той просто ме грабна от пръв поглед/допир и знаех, че е моето куче. Беше болен, живя съвсем кратко с мен, но ми показа колко прекрасна, онеправдана порода е това.

Парадоксално беше каква обич и какво търпение показваше към всякакви бебета, и човешки, и животински, а са го изхвърлили заради появата на бебе …

Той ме научи на много неща, промени живота ми и след като почина, просто не можех да го оставя да си иде ей така, без да покажа по някакъв начин какво значеше за мен. Затова създадох организацията, носеща неговото име и се опитвам да помагам на други питбули в неговото положение. За съжаление, цялата ситуация с тази порода в страната ни става все по-трагична. Тези кучета се експлоатират все повече, предимно от невежи хора, а разбирането към тях е все по-минимално.
Най-лошото, което може да се случи на една порода, е да стане „модерна“,  това е краят й. А питбулите станаха. Тоест, пазарът се пренасища с породоподобни кученца на символични цени, всеки втори започва да си взима такова куче без контрол, не всеки има ясна преценка какво представлява кучето и как да го отглежда, в следствие на което улиците и приютите ни в момента са пълни с питоподобни, изхвърлени кучета.

piri
Имам съвсем недостатъчен капацитет, но при мен редовно има приютени между 10 и 15 представителя. Старая се да поставям качеството на живот на първо място, животните да не страдат от липса на подходящи условия, индивидуално внимание и обучение, което за тях е ключово. Затова не мога да си позволя да се наема с повече муцуни. Лекувам ги, опознавам ги, а когато са готови физически и психически, ги подарявам на хора, с които съм убедена, че си пасват.

След което поддържаме връзка през целия живот на кучето.

Държа да знам, че не просто съм го измъкнала за определено време, а че гарантирано съм осигурила възможно най-добрия живот за него до самия му край. На принципа съм, че кучето самичко си избира стопаните, така и процедирам – чакам то да си ги избере, а когато това се случи, няма как да се сбърка. Понякога след месец, друг път след година, има и кучета, които не успяват да си намерят стопани вече 2-3 години и вероятно ще останат при мен за постоянно. За съжаление.
А хората трябва да са наясно, че да осиновят такова куче е привилегия, която трябва да заслужат, не милосърдие спрямо „втора ръка“ животно. Опитвам се, разбира се, също да образовам хората относно тези кучета. А и не само тези, домашните любимци като цяло. Какво представляват, как се отглеждат, как не бива да се размножават безцелно и т.н., но все повече се убеждавам, че това е загубена кауза на фона на манталитета на обществото ни.
Всяко куче ми вдъхва нова надежда, дава ми нов стимул да помагам, изумява ме как се бори за оцеляване, проявява разбиране, страхотно старание и се вписва в средата, само за да получи малко обич и внимание. Всяко спасено куче показва изключителна лоялност за дадения му втори шанс, защото вече има база за сравнение „лошо – хубаво“. И все повече хора ме отчайват с безотговорното си отношение и нежелание да се образоват като стопани. Работата с бездомни животни е сложна, в много аспекти.

Срещала ли си хора, които искат да махнат любимеца си само заради бременност?

Преди години това беше една от най-често срещаните причини семействата да вземат решение да се разделят с любимеца си. А тя не е просто неоправдателна, направо е абсурдна. В повечето случаи говори или за липса на желание за носене на поета отговорност, или за ниска култура, необразованост на стопаните.  Редовно чувах със съвсем спокоен и равен тон думите „Ами бебето е на път, време е да се разделим с кучето/котето“. Сякаш това е нещо нормално! И често не можеха да отговорят на последвалия логичен въпрос „Защо!?“, не бяха наясно с какво точно би пречило животното, не ги и интересуваше.

Или отговаряха нещо от сорта на „Ами така съм чувала / Една жена ми каза“.

Но с течение на времето сякаш се случва все по-рядко. Дори ми се струва, че виждам обратната тенденция. Което много ме радва и говори, че хората все пак започват да се интересуват, да търсят информация, започват да се образоват по въпроси, свързани не само с домашния си любимец, но и с личния си морал 🙂

Какъв съвет би дала на майки, които се колебаят и страхуват да отглеждат бебето си с домашен любимец?

Мили дами, няма абсолютно нищо притеснително в съжителството на бременна жена с домашен любимец, а за роденото вече детенце няма нищо по-хубаво от това да израсне с този любимец 🙂 Има безброй семейства, които можете да вземете за пример. Нито за вас, нито за детето има риск от заразяване с някаква болест, ако спазвате напълно елементарни хигиенни условия. Тези митични болести, всъщност не са и толкова много, колкото си мислите. Няма риск и любимецът да нарани детето или пък детето любимеца, ако се отнасяте по подходящ начин и с двете страни. Просто не трябва да показвате явно пренебрежение към животинката след раждането на детето, а после е изключително важно да научите детето как да се отнася правилно (внимателно) с любимеца. Повечето животни инстинктивно се привързват към децата, без вашата намеса.

Повечето от кучетата ми, същите тези лансирани (погрешно) като изключително опасни, същите тези травмираните, се осиновяват от семейства, които или очакват бебе, или имат малко детенце. Винаги предпочитам да има дете в новите им семейства.

При нито едно от тези семейства не е имало проблем с кучето.

Напротив – всички твърдят, че от самото запознанство кучето не желае да се отдели от детето, пази го, играе с него с цялото внимание и търпение на света и се превръща в незаменим помощник за отглеждането на малкото човече. Виждам го постоянно, а нямам търпение скоро да го изпитам и на личен гръб. Същото се очаква и от Вашето куче или коте, само трябва да им дадете шанс да го покажат. Щастието на дете, общуващо с животно е неописуемо, не лишавайте своето от това. Отделно има и възпитателна страна, детето от малко се учи какво означава да носи отговорност и да показва загриженост, по един съвсем неусетен, изключително приятен начин.

frutsla
Трудно ми е да повярвам, че в днешно време с цялата лесно достъпна информация, доказано достоверна, все още има хора, които разчитат на „така съм чувала“ и опцията „махаме животното“ стои приоритетно на дневен ред. Разбира се, не е нужно някой да вярва на мен, че любимецът е безопасен. Но всеки може съвсем спокойно да направи свое проучване, да разчита на професионалното мнение на лекаря си, да отсее фактите от бабините деветини и т.н.

Ако искате да се отървете от домашния си любимец, ако нямате желание да се грижите за него, ако не ви интересува, че може би го обричате, че той също е същество с емоции, вече привързало се към вас и преживява изключително тежко изоставянето, защото няма друг, освен вас, до този момент сте били целия му живот… няма кой да ви спре.

Но не си търсете измислени причини за това свое решение. Не си мислете, че ситуацията ви е изключителна и всеки би ви разбрал.

Появата на дете не е причина да се разделите с кучето/котето/зайчето и т.н. Дори напротив – за много хора е причина да се сдобият с домашен любимец и повярвайте ми, има защо да е така 🙂

Промениха ли се животните към теб по време на бременността?
Повечето от кучетата ми станаха доста по-внимателни, по-гальовни, а някои осезаемо по-бдителни над мен. До скоро имах възрастно и болно дого аржентино със сложен характер, което буквално започна да ме пази като очите си след като забременях, да „проверява“ с недоверие непознатите хора и животни, доближаващи се към мен, а преди бременността никога не е показвало подобно поведение. Определено животните усещат, че има разлика.

Получавахте ли съвети да махнете животните заради очакваното бебе?

Имаше, разбира се, предимно от роднини. Не беше рядкост, разбирайки за очакваното бебе, първата реакция на хората да е „Ами кучетата?“. Кой с идеята да ме посъветва да ги „махна“, кой просто от любопитство се интересуваше как се съчетават нещата…
Реших да не ги слушам, именно защото не успяха да се аргументират 🙂  Широко скроен човек съм, винаги изслушвам чуждото мнение, винаги имам какво да науча и никога не приемам личното си виждане за неоспорим факт. Но също така винаги имам обосновка за това лично мнение и за да го променя, очаквам и също толкова добра обосновка за чуждото.

Питах всеки един от хората, които са против отглеждането на животни и очаквано бебе, защо мисли така. С какво моите кучета (и котката, за Бога, отново я пренебрегнах! 🙂 ) биха попречили на бременноста ми, а после и на детето?

Повечето отговори бяха „Ааммии… а ббеее… не е хубаво!“. Това не е аргумент.

Имаше също „Носят болести, ами ако детето се зарази с нещо?“. На тях обясних подробно за възможните болести, които може да носи животното, възможните начини за заразяване и превенцията това да се случи. Повечето хора се изненадват, че всъщност не е толкова лесно животно да те зарази с нещо. Не знаят и с какво и как се очаква да те зарази, всъщност, просто са го чували, като израз. И бързо се успокояват, когато им бъде разяснено.

spike
Имаше и няколко човека, които първосигнално реагираха с „Как така питбули при дете, ами ако го изядат?!“… Естествено, нали всеки питбул закусва с малки, сладки дечица 🙂  Истината е, че една от главните характеристики на породата е нулева агресия към хора. Иначе казано, обич и търпение към всякакви хора – познати и непознати, малки  и големи, мили и груби.

Затова питбулите рядко са подходящи за пазачи – най-много да поканят крадеца на кафе у вас и да го разцелуват 🙂

Ако питбул реагира твърде негативно, ако нападне човек без видима причина, значи в повечето случаи или е някак  „увреден“ психически, или не е точно питбул. Надали има по-безопасна порода що се отнася до съжителство с деца. Просто митовете за тези кучета са налагани твърде дълго, а хората не правят разлика между агресия на кучето към себеподобни и агресия към хора. Едното няма никаква връзка с друго.

Как се грижите сега за животните, дотежава ли ви на моменти?

Полагам стандартните грижи – хранене, разходки, къпане, игри. Единствената разлика е, че с напредване на бременността все по-често оставям кучетата да тичат свободно пуснати в двора, вместо да ги разхождам вързани на повод навън. Дотежава напрежението, че може някое да се дръпне рязко, докато го разхождам, да ме бутне, а това не им е нетипично, силни животни са и усещането е неприятно.

Имала ли си притеснения относно алергии или токсоплазмоза?

Притеснения не. От алергии никой не е застрахован през целия си живот, наличието на животни далеч не е ключов фактор за появата им, дори напротив.
Митичният страх от котки, разбирайте токсоплазмоза в съчетание с бременни жени, не ме е обхващал.

Котката ни е доказано здрава, имунизирана, не живее навън, не ловува, не се храни с непонятна за мен, току-що убита, сурова храна, съответно няма как да пренесе „страховитата“ зараза. Относно която повечето хора пропускат факта, че може да се прихване от куп други неща, далеч по-вероятни, отколкото от домашната котка. Първо ми се иска да цитирам лекаря си: „Има само един сигурен начин да не се заразиш с токсоплазмоза и да живееш спокойно с котка – спираш да четеш бг-мама и си гледаш котката!“

Нека дам и един пример. Моя близка забременя. Никога не е имала допир с котки или кучета, не харесва животни, не докосва животни, не отглежда животни. Оказа се с токсоплазмоза и то в незавидно сериозно положение. Аз цял живот прибирам какви ли не животни от улиците, с какви ли не болести, лекувам ги и ги отглеждам в дома си, без да се изолирам от тях – нямам токсоплазмоза, нито каквито и да било други аномалии, ненормални дефицити или рискове с бременността на този етап. Както споменах вече – всичко е въпрос на култура и информираност, стандартни минимални грижи за имунизациите и здравето на домашния любимец, елементарна хигиена и няма никакъв проблем.

3 thoughts on “Нина: за любовта, предизвикателствата и Вотан

  1. Напълно съм съгласна.Когото забременях имах 2 кучета и една котка.Първоначално тестовете ми за бременност все показваха отрицателен резултата, но животните не спираха да ми душат и ближат корема.Явно се оказа по надеждни от тестта.След раждането бяха най-невероятните детегледачи. А да не забравя ,че и те са от тази страшна порода.Сигурна съм,че ще са още по-добри помощници с второто,което чакам/вече имат опит/.Кучетата са осиновени от фондации и бяха по на 2 и 3 години.Едното е било оставено за евтаназия именно заради бременост в семействто.Мили,хора мног сте сбъркали той е най-надеждния и грижовен детегледач!

  2. В къщи кучето е само едно, но за сметка на това 20тина различни „доброжелатели“ са ме питали „Та, какво ще правите с кучето като се роди бебето.“ Вече взе да ми дотяга:

    1. Не е тяхна работа.
    2. От къде на къде предполагат, че задължително кучето се изоставя като се роди бебе (добре, че поне въпросните хора нямат кучета, с това мислене определено не стават за стопани).

    Следващият, които ме пита, ще си го отнесе за всички останали. Досега се опитвам културно да им отговарям, че нищо няма да се промени. Само може би брат ми ще помага с някои от разходките сутрин, докато почнем да излизаме тримата с бебчо на разходка. Обаче това явно не им стига (не че имат каквито и да били доводи или са чели нещо по темата).

    Имам колега, който има куче на 4 години и бебета на 2г. и на 2м. съответно. Двегодишното му дете в никакъв случай не се разболява по-често от детето на съседите ни, което изпитва панически ужас от кучета. Но кой го интересува това, важното е да се говори наизус и да се повтарят глупости?

  3. Бог да благослови това прекрасно момиче и неговото семейство!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *