Нина и Орлин: Заменихме опасенията с информираност

Днес ще ви разкажем историята на Орлин и Нина и тяхното семейство, състоящо се от двама родители, един котарак „с човешки обноски“ и едно бебе Ники – „все още нещо средно между човек и животинче“. Бяхме очаровани от споделеното от тях, още повече, че този път в интервюто се включи и бащата на семейството, за да разкаже рамо до рамо с майката за своя личен опит. Снимките са личен архив. Приятно четене!


 

Орлин: Здравейте, моето име е Орлин, на 31, архитект. Аз съм най-възрастният член на нашето семейство. В низходящ възрастов ред останалите животни и хора, които членуват в домакинството са Нина – съпруга и човек, Ави – сър Алфред Блек– черен британски котарак и животно с човешки обноски, и най-младото попълнение – бебето Ники – все още нещо средно между човек и животинче…

Котаракът Ави се появи ненадейно в живота ми.  Това се случи след кратка, но успешна агитация от страна на съпругата ми. Твърдеше колко практични били котките – как били като хамстери, ама малко по-големи и не било нужно да ги вадиш от аквариума, за да си играеш с тях. Освен това не миришели и били много меки… До този момент бях гледал само кучета и не знаех какво да очаквам. Смятах, че котките са мини-нинджи, които никога не спят и когато се събудиш в 3 часа през нощта осъзнаваш, че те гледат втренчено и зловещо. Тази представа предстоеше да се промени…

Как се появи Ави – след няколко неуспешни опита да уловя една такава улична мини-нинджа –  жена ми попадна на обява в сайт за запознанства между животни и хора, в която подаряваха попорасналата шестмесечната женска британска котка Ава…  Отидохме уж само да видим котето , но …няколко часа по-късно „Ава“ пътуваше в импровизиран кашон към вкъщи. Нямахме нито храна, нито познания как да се грижим за това животно.

Нина:  Първите дни го наблюдавахме с камерата на компютъра, беше ни страх да го оставим сам вкъщи докато сме на работа.

Разкажете ни за вашия любимец!

Орлин: Що за „човек“ е Ава? Не се гордеем с този история, но ще се наложи да започна с нея. В самото начало ни отне няколко дни да разберем, че женската котка Ава, както ни я представяха  всъщност си беше един доста солиден 3-4 килограмов КОТАРАК, със също толкова солидни доказателства за неговата мъжественост. (Това също щеше да се промени … прости ми, Ави). Изменихме името минимално, за да продължи да си го познава, но и достатъчно, за да пасне на новия му пол. Вече имахме умалително – сега оставаше да измислим и пълното му име. То беше синтез между външни белези и черти на характера – благородство, спокойствие и добро възпитание. Блек. Алфред Блек.

Нина: Алфред има най- копринения черен кожух, като на зайче, а на слънце блести в шоколадово. Очите му са в типичния за породата цвят Амбър, златисти. За Алфред е обидно да го възприемат като котка- гледа много умно и е адски спокоен- нищо общо с „масовия“ котешки характер.

17522330_10154631360743155_1926941385_o

Ави се появи в моя живот, за да ми покаже, че съществуват котки-ангели – истински добри и неотмъстителни животни. Ави не е привърженик на гушкането и галенето, но пък е чудесен приятел и компаньон. Обича хората и не се чувства добре, когато е далече от тях. Доста е социален – обича да контролира нещата, едно от любимите му занимания е да се катери по гърбовете на хората. Не е от най-бързите, но и не му трябва много време – достатъчно е да изгубиш внимание за няколко секунди, да си леко приведен – и той вече е там.

Имаше един кратък период в началото, в който Ави беше истински котарак – див и палав. Това беше за щастие кратък, но нервен и напрегнат (за всички, включително за него) безсънен период на препикаване на портфейли и ел. контакти, период на къси съединения и сексуално малтретирани ръце на стопани. Период, който ни превърна в котешки сводници и завърши с 4 котешки бебета и едва дочакана кастрация. Ави отново се превърна в ангел.

17622841_10154631360833155_1886758124_o

Когато разбрахме, че чакаме бебе, единствено направихме изследвания за токсоплазмоза и по-често започнахме да правим вътрешно обезпаразитяване. Единствено аз почиствах тоалетната му през целия период на бременността.

Нина: Свързах се и с други семейства в нашата ситуация и обменихме опит хаха – как най-лесно и с една ръка се почистват космите от дивана докато носиш бебето с другата. Добре че съществува вашия сайт , а и други социални групи за да видят хората, че мисията „моето семейство и други любимци“ е възможна.

Промени ли се поведението на животинчето по време на бременността и след това?

Нина: Откакто Ники е с нас, имаме по-малко време и не играем достатъчно с него и той започна да става малко по-гальовен и сам да търси физически контакт. Тъй като Ави е доста деликатно животно – в по-голямата част от времето се опитва да игнорира и избягва бебето и некоординираните му движения. Е, не винаги успява да избяга навреме и в резултат на това заплаща с шепа козина и наранено самочувствие, но все пак стоически премълчава болката без да си отмъщава. Очевидно не е и злопаметен, тъй като това се повтаря от време на време.

17580090_10154631360758155_311360826_n

Всички роднини и някои лекари бяха против това Ави да остава при нас. „Махнете го поне в началото“, ни казваха, но началото така си и мина. „Махнете го като се роди бебето, за да не го одраска или алергизира“. Ние послушахме сърцата си …а и ветеринарите, които много подробно ни обясниха за рисковете от токсоплазмоза и алергия. Заменихме опасенията с информираност. А и все пак в семействата на нашите баби винаги е имало много животни покрай бременните и децата, живели са заедно в хармония.

Орлин: Не можехме да понесем мисълта за празното и непотребно котешко легълце, което щеше да остане вкъщи…

17619038_10154631360823155_1545423199_n

Какви са ежедневните грижи по котето?

Орлин: За котето полагаме стандартни грижи. Тъй като е малко лаком и преди ни будеше преди зазоряване, за да го храним – започнах да го храня само аз, под определен грамаж и в точно определен час. Това значително подобри нещата. Обезпаразитяваме го редовно и е изцяло домашен котарак. По- опасни за здравето на бебето сме ние хората и градската среда навън.

А относно опасностите: има достатъчно медицинска информация по темата, нека всеки сам се информира. Личното ми убеждение е, че е малко вероятно именно котката да е причинител на евентуалната алергия. Човешкият организъм по-скоро печели от контакта с животните. Темата с токсоплазмозата, по мое мнение, е силно преекспонирана. Въпреки, че е тежко заболяване – не е лесно разпространимо – твърде много фактори е необходимо да са налице.

Как се разбират бебе и коте вкъщи?

Нина: Бебешката страна беше представена от новородено и продължи дълго време след срещата им само да присъства за кворум… С котето беше по-забавно. Първоначално не забеляза, че в бебешкия кош има бебе, но когато го видя – изпадна в амок / тонично вцепенение. По-късно му беше фикс идея да го проучва, но в рамките на няколко часа изгуби интерес.

Сега сякаш имаме две деца. Тъкмо съм приспала Никола и Ави се събужда и отива да драска и мяука на вратата за да излезе. Случва се и обратната ситуация- тъкмо Ави се е настанил на дивана, и малкия допълзява до него с боен призив. Играем си тримата често- след червената сжетлина на лазерчето или пинг понг топчето „тичат“ и двамата.

Орлин: Факт е, че не ни остава много време за Алфред и се вижда, че той на моменти тъгува, че не може да има нашето внимание и време както преди. Хубавото е, че той все пак е с типичния за породата нрав и е доста самостоятелен и спокоен, не обича прекаленото внимание.  В момента е легнал в мен, а бебето – до мен 🙂

И накрая искам да ви споделя следното. С годините започнах да чувствам котенцето си като приятел, съпреживяхме заедно тъжни и щастливи моменти, станахме истинско семейство заедно. Не бих се разделил с него. Дал ми е много повече, отколкото аз на него. Всеки ден ме учи по своя кротък и упорит начин на нещо ново. Например докато водя „битка“ – никога да не се отказвам, а да се боря до последно, независимо колко е голям опонента ми, да имам самочувствие… или най-често – просто ми показва какво е добрина.
Не се лишавайте от това.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *