Марияна и Николай: Кучето ни Рая е скъп член на нашето семейство

Разкажи ни за вашето семейство.

Казвам се Марияна Иванова на 28 години съм от София.Работя като специалист поддръжка и контрол на кчеството за софтуерни продукти.  Свободното си време прекарвам предимно с кучето ни – действа ми много разтоварващо и не ми пречи да повтарям една и съща комнда по 100 пъти докато бъде научена.  Имаме женски черен лабрадор , казва се Рая на 6 години.
А със съпругът ми, Николай , очакваме първото си дете(момче) през септември. Отраснала съм в семейство на полицаи и може би за това някак дисциплината с домашните любимци винаги ни се е получавала.  В нашия дом винаги е имало кучета. С брат ми се отраснали по този начин и мисля, че е добре за едно дете да има домашен любимец – за ползите всеки сам може да прочете и проучи ако се колебае, аз говоря от собствен опит.

MEV_9845

В момента в семейството ни има 4 кучета – две са на родителите ми– Марта (белгийска овчарка малиноа) и Дарко (силки териер), едно си гледат брат ми и приятелката му – Лиска (една красавица осиновена от улиците на квартала ни) и лабрадорката Рая, която вече споменах, която си гледаме със съпруга ми  и която е моя сбъдната детска мечта. Когато се изнесохме преди години да живеем сами, естествено въпросът за кучето не бе обсъждан много дълго. Няколко месеца след като се нанесохме, взехме Рая и приключенията ни започнаха, а за скука не може да се говори.

Read more

Аксиния: Котките са част от семейството, просто не говорят

Представяме ви Аксиния (Mуша Буша) и нейното семейство, в което децата и котките варират по размер, цвят и характер 🙂 Беше истинско удоволствие да се запознаем с всички тях, а ето и какво ни сподели тя спрямо собствения си опит в отглеждането на домашни любимци с деца вкъщи.

Най-често набеждавани за „опасни“ за бебета са котките и затова никога няма да се уморим да ви показваме семейства, в които те са плътно до децата от самото начало – а животът си тече прекрасен и безопасен. Ето и поредното доказателство, че тази мисия е възможна и прекрасна! Приятно четене.


 

Казвам се Аксиния Генчева, по-позната в интернет като Муша Буша. Вече няколко поредни пъти празнувам 29 години. Работя в сферата на индустриалните отношения в IT компания. За странични занимания и хобита всъщност нямам време, защото покрай двете ми деца, 3-те котки у дома и ремонта на другата ми къща, да си легна преди 1 през нощта се е превърнало в хоби 🙂

Последен у дома дойде Явор, който се роди на 14 октомври 2016 година. Характерното за него е, че е може би най-спокойното бебе на 2016-та година, което или спи, или се смее. Брат му Максим е на 9 години и е отличник във втори клас. Свикнал е от бебе с котки, но най-много си играе с Гру, защото тя самата е малко коте-дете. Освен Гру, малката котка с черно петно под носа, която прилича на Хитлер, в семейството ни живеят и Мочки, мъжка котка на около 5 години, който основно спи, и Марула, женска котка, която много обича да седи на перваза на прозореца и да наблюдава с критичен поглед съседите през стъклото.

MEV_8860

Read more

Нина и Орлин: Заменихме опасенията с информираност

Днес ще ви разкажем историята на Орлин и Нина и тяхното семейство, състоящо се от двама родители, един котарак „с човешки обноски“ и едно бебе Ники – „все още нещо средно между човек и животинче“. Бяхме очаровани от споделеното от тях, още повече, че този път в интервюто се включи и бащата на семейството, за да разкаже рамо до рамо с майката за своя личен опит. Снимките са личен архив. Приятно четене!


 

Орлин: Здравейте, моето име е Орлин, на 31, архитект. Аз съм най-възрастният член на нашето семейство. В низходящ възрастов ред останалите животни и хора, които членуват в домакинството са Нина – съпруга и човек, Ави – сър Алфред Блек– черен британски котарак и животно с човешки обноски, и най-младото попълнение – бебето Ники – все още нещо средно между човек и животинче…

Котаракът Ави се появи ненадейно в живота ми.  Това се случи след кратка, но успешна агитация от страна на съпругата ми. Твърдеше колко практични били котките – как били като хамстери, ама малко по-големи и не било нужно да ги вадиш от аквариума, за да си играеш с тях. Освен това не миришели и били много меки… До този момент бях гледал само кучета и не знаех какво да очаквам. Смятах, че котките са мини-нинджи, които никога не спят и когато се събудиш в 3 часа през нощта осъзнаваш, че те гледат втренчено и зловещо. Тази представа предстоеше да се промени…

Как се появи Ави – след няколко неуспешни опита да уловя една такава улична мини-нинджа –  жена ми попадна на обява в сайт за запознанства между животни и хора, в която подаряваха попорасналата шестмесечната женска британска котка Ава…  Отидохме уж само да видим котето , но …няколко часа по-късно „Ава“ пътуваше в импровизиран кашон към вкъщи. Нямахме нито храна, нито познания как да се грижим за това животно.

Нина:  Първите дни го наблюдавахме с камерата на компютъра, беше ни страх да го оставим сам вкъщи докато сме на работа.

Разкажете ни за вашия любимец!

Орлин: Що за „човек“ е Ава? Не се гордеем с този история, но ще се наложи да започна с нея. В самото начало ни отне няколко дни да разберем, че женската котка Ава, както ни я представяха  всъщност си беше един доста солиден 3-4 килограмов КОТАРАК, със също толкова солидни доказателства за неговата мъжественост. (Това също щеше да се промени … прости ми, Ави). Изменихме името минимално, за да продължи да си го познава, но и достатъчно, за да пасне на новия му пол. Вече имахме умалително – сега оставаше да измислим и пълното му име. То беше синтез между външни белези и черти на характера – благородство, спокойствие и добро възпитание. Блек. Алфред Блек.

Нина: Алфред има най- копринения черен кожух, като на зайче, а на слънце блести в шоколадово. Очите му са в типичния за породата цвят Амбър, златисти. За Алфред е обидно да го възприемат като котка- гледа много умно и е адски спокоен- нищо общо с „масовия“ котешки характер.

17522330_10154631360743155_1926941385_o

Read more

Три майки споделят: съжителство на бебе и куче

Когато се отглеждат бебе и куче заедно, всяка майка със сигурност ще ви каже, че безопасността  на бебето е винаги на първо място.
Но какво да кажем за безопасността на кучето? Оказва се, че почти винаги то е това, което понася набези и тормоз върху себе си от подрастващото бебе, а не обратното. Три майки споделиха с нас как бебетата им са свикнали с кучето вкъщи, за процеса на научаването да се отнасят нежно с него и как се развива приятелството им до този момент.

Ирена, бебе Калина, куче Марта

Опитваме се по всевъзможни начини да предпазим Марта поне до известна степен от посегателствата на Калина, друг е въпросът доколко успяваме.

Проблемът е, че кучето е най-любимото нещо вкъщи, по-любимо от мама, играчките, телевизора. Откакто Калина се научи да пълзи, двете са в непрекъснато преследване по пода на хола. Можете да познаете кой бяга и кой гони, нали? 🙂

Първоначално имаше много скубане, дърпане на уши, бъркане в очи … Но още от самото начало започнахме да учим Калина да гали, показвахме с ръчичката и с “ооо-ооо-ооо” по играчките, по нас и по кучето, за да обясним, че като обичаш някого трябва да го галиш, а не да го скубеш. За щастие напоследък Калина започна да става доста гальовна и сама иска да гушка всичко мекичко, включително и кучето.

Марта много цени уединението и съня си, така че и с гушкането много не успяхме да я спечелим. За сега са в едно напрегнато примирие – Марта дава да я гушкат, ама мъничко, а Калина разви и други интереси и не виси върху Марта по цял ден.

За нещастие, с излизането на зъбите се зароди и проблемът с хапането. В смисъл, че бебето хапе кучето, а не обратното 🙂 За сега с това и с дърпането на опашката се справяме само с “не така!” и “гуши бау-бау”. Последното работи безотказно!

15578274_10210994405639574_4603546894338424179_o
Калина и Марта

Диляна, бебе Дамян, куче Бенрой

Истината е, че просто сме случили на най-спокойното куче на света и той с радост позволяваше от самото начало на бебето да седи отгоре му, да дърпа ушите и опашката. Просто кучето не реагира, а ако му стане досадно – се мести.

Приятелството им до ден днешен е в процес на доизграждане (синът ми е на две и половина) и преминава през различни етапи. Тъй като нашето куче е огромно, а момчето ни – безспирно, сме имали какви ли не ситуации.

Трудност #1 – да опазим детето да не бъде смачкано от гиганта, когато той подуши храна. И най-спокойният лаком гигант, усетил миризмата на ядене, се превръща във валяк. Тогава спасителните му инстинкти наистина изключват.

Трудност #2 – да опазим храната на детето от детското столче. Тъй като използвахме „захранване водено от бебето“, детето на практика си се хранеше само, но в един момент стана доста трудно да спазваме какъвто и да е ред! Оказа се, че е много по-забавно за детето да храни кучето, отколкото да преглъща собствената си храна.

Трудност #3 – нежните гиганти целуват. Доста неприятно понякога – бебешката главичка да ти замирише на кучешка уста, но се случва. Понякога детето много се сърди на целувките по ушите и се стига чак до рев. Просто обяснявам, че кучето много го обича и така му се радва. Знам, че ще ме разбере един ден, но явно за сега кучешкият дъх не му е любим.

Но игрите с топка сближават. Няма нищо друго, на което детето да се радва така, както когато мята топче на кучето и то го гони. Могат да изринат цялата къща с тази игра, но пък истински се забавляват.

Още нещо – нашето куче изпълнява ролята на пони и няма нищо против това. Просто ще дам снимка.

15978918_10212309883250141_343972592_n
Дамян и Бенрой (в ролята на пони)

 

Сузана, бебе Тео, куче Краш

 

Трябва да призная, че бебешката обич и радост са доста „мечешки“. Откакто започна да прохожда, Тео всячески искаше да общува с Краш – чрез скубане, бъркане в очите, ровичкане по зъбите, подскачане отгоре му, опити за яздене (тук ще вметна, че имаме най-търпеливото и прекрасно куче на света).

В тези моменти дърпам ръчичката на малкия и му показвам как да погали кучето. Синът ми е вече почти на 2 години и общуването е по-съзнателно – почти няма случаи, в които се налага нашата намеса. Ако прекали с мачкането и гушкането, Краш го предупреждава, ако и това не помогне –  просто става и се премества.

Краш е едро куче (лабрадор, почти 40 кг.) и за пълноценна игра помежду им още не може да се говори. Има обаче постоянна размяна на играчки между двамата. Малкия се учи от година и половина да води Краш с каишка, храни го след разходка, дава му от своята храна – или Краш почиства пода докато Тео се храни 🙂 В общи линии любовта им се гради на взаимен интерес!

Видимо са привързани и се търсят когато не са заедно. В резултат на това съжителство Тео не изпитва никакво притеснение от други кучета и животни.

16129630_10210312406424651_918307006_o
Teo и Краш

Диляна: За нежните гиганти-детегледачки и „незаменимо очарователния живот с тях“

12200941_10208229903213190_1157657083_n
Автор на снимка: Емануела Беловарски

Дойде моментът и Диди да се включи в нашия проект! Тя е усмихнат, позитивен и безкрайно креативен човек, който си има трима мъже вкъщи (в различни размери и степен на окосмяване). Диди е и човека-творец, създател на прекрасното лого на „Mоето семейство и други любимци“. Ето какво ни споделя тя…


Представи се с няколко думи 🙂

Привет! Аз съм Диляна Елшишка. На 28. Графичен дизайнер и илюстратор. От една година със съпруга ми Людмил, синът ни Дамян (на две) и гигантическия ни черно-бял нюфаундленд (да, да, правилно сте разбрали – има не само черни нюфове), живеем в Будапеща.

Read more

„Надяваме се бебето ни и Гая да станат много добри приятели в бъдеще“

Диана, придружена от съпруга си и прекрасната Гая, беше само на седмица разстояние от термина си на раждане, когато ги снимахме. По-късно, след раждането, с нея си говорихме за това как се гледа куче по време на бременност и какви компромиси се правят след нея.

 

Представи се с няколко думи.

Казвам се Диана, на 30 г. и в момента съм се отдала на семейството си. В свободното си време обичам да снимам и да чета психология. Имаме си бебе Иван, а кучето ни, с което изкарах бременността си, се казва Гая.

Как се „намерихте“ с Гая? 🙂

След като гледах филм в който участва куче от породата акита ину, ми стана мечта да имам такова куче. Бях силно впечатлена от лоялността на породата. Мъжът ми знаеше това и една прекрасна вечер се появи с малката Гая вкъщи 🙂 Беше един от най-вълнуващите и емоционални моменти в живота ми.

MEV_2285

 

Read more

„За нас Краш е първото ни дете, а не домашен любимец“

Сузи е графичен дизайнер и е на 30 години. Снимахме нея, синa й Тео (тогава на 9 месеца) и красивия лабрадор Краш (тогава на 3 години и половина) в парка, където се възхитихме много на нейното отношение към това да се грижи за бебе и куче (разбира се, с помощта и на мъжа й), без да го превръща в драма. Сузи сподели с нас как и защо Краш се е превърнал в част от тяхното семейство и как те успяват да споделят дома, сърцето и семейството си с домашен любимец.

Как вашият домашен любимец се появи във вашето семейство?

Той е най-прекрасният подарък за сватбата ни. Подариха ни го нашите кумове, за което сме им безкрайно благодарни.

MEV_2228

Read more

„Харви се вживява като по-голям брат на бебето ни.“

MEV_2349

Когато се запознахме с Гери и Харви (и съпругът на Гери), веднага ни направи впечатление, че те изглеждат като едно цяло – сплотени и много задружни, изпълнени с очакване на бебето, което тогава имаше още месеци преди появата си. Сега и Гарен, и Харви са на линия в дома на Гери и си живеят все така задружно и в любов. Eто какво ни разказа тя…

Read more

„Когато видиш как Марта се радва на живота, няма как да останеш безразличен“

Ирена Джумакова е на 35, съпруга на Боян и горда мама на бебе Калина… и на куче Марта. Когато снимахме Ирена в един много приятен и слънчев есенен ден в Южен парк, София, тя беше само на две седмици разстояние от термина си, a сега с мъжа й жонглират, и то перфектно, новото попълнение с наличното космато такова.  С Рени си говорим за това как точно се отглежда куче с бебе, какво дава домашния любимец като емоция в един дом с дете и как се справят майката и бащата в тази конфигурация. Приятно четене!

MEV_2239

Прочетете повече