Аксиния: Котките са част от семейството, просто не говорят

Представяме ви Аксиния (Mуша Буша) и нейното семейство, в което децата и котките варират по размер, цвят и характер 🙂 Беше истинско удоволствие да се запознаем с всички тях, а ето и какво ни сподели тя спрямо собствения си опит в отглеждането на домашни любимци с деца вкъщи.

Най-често набеждавани за „опасни“ за бебета са котките и затова никога няма да се уморим да ви показваме семейства, в които те са плътно до децата от самото начало – а животът си тече прекрасен и безопасен. Ето и поредното доказателство, че тази мисия е възможна и прекрасна! Приятно четене.


 

Казвам се Аксиния Генчева, по-позната в интернет като Муша Буша. Вече няколко поредни пъти празнувам 29 години. Работя в сферата на индустриалните отношения в IT компания. За странични занимания и хобита всъщност нямам време, защото покрай двете ми деца, 3-те котки у дома и ремонта на другата ми къща, да си легна преди 1 през нощта се е превърнало в хоби 🙂

Последен у дома дойде Явор, който се роди на 14 октомври 2016 година. Характерното за него е, че е може би най-спокойното бебе на 2016-та година, което или спи, или се смее. Брат му Максим е на 9 години и е отличник във втори клас. Свикнал е от бебе с котки, но най-много си играе с Гру, защото тя самата е малко коте-дете. Освен Гру, малката котка с черно петно под носа, която прилича на Хитлер, в семейството ни живеят и Мочки, мъжка котка на около 5 години, който основно спи, и Марула, женска котка, която много обича да седи на перваза на прозореца и да наблюдава с критичен поглед съседите през стъклото.

MEV_8860

Read more

Нина и Орлин: Заменихме опасенията с информираност

Днес ще ви разкажем историята на Орлин и Нина и тяхното семейство, състоящо се от двама родители, един котарак „с човешки обноски“ и едно бебе Ники – „все още нещо средно между човек и животинче“. Бяхме очаровани от споделеното от тях, още повече, че този път в интервюто се включи и бащата на семейството, за да разкаже рамо до рамо с майката за своя личен опит. Снимките са личен архив. Приятно четене!


 

Орлин: Здравейте, моето име е Орлин, на 31, архитект. Аз съм най-възрастният член на нашето семейство. В низходящ възрастов ред останалите животни и хора, които членуват в домакинството са Нина – съпруга и човек, Ави – сър Алфред Блек– черен британски котарак и животно с човешки обноски, и най-младото попълнение – бебето Ники – все още нещо средно между човек и животинче…

Котаракът Ави се появи ненадейно в живота ми.  Това се случи след кратка, но успешна агитация от страна на съпругата ми. Твърдеше колко практични били котките – как били като хамстери, ама малко по-големи и не било нужно да ги вадиш от аквариума, за да си играеш с тях. Освен това не миришели и били много меки… До този момент бях гледал само кучета и не знаех какво да очаквам. Смятах, че котките са мини-нинджи, които никога не спят и когато се събудиш в 3 часа през нощта осъзнаваш, че те гледат втренчено и зловещо. Тази представа предстоеше да се промени…

Как се появи Ави – след няколко неуспешни опита да уловя една такава улична мини-нинджа –  жена ми попадна на обява в сайт за запознанства между животни и хора, в която подаряваха попорасналата шестмесечната женска британска котка Ава…  Отидохме уж само да видим котето , но …няколко часа по-късно „Ава“ пътуваше в импровизиран кашон към вкъщи. Нямахме нито храна, нито познания как да се грижим за това животно.

Нина:  Първите дни го наблюдавахме с камерата на компютъра, беше ни страх да го оставим сам вкъщи докато сме на работа.

Разкажете ни за вашия любимец!

Орлин: Що за „човек“ е Ава? Не се гордеем с този история, но ще се наложи да започна с нея. В самото начало ни отне няколко дни да разберем, че женската котка Ава, както ни я представяха  всъщност си беше един доста солиден 3-4 килограмов КОТАРАК, със също толкова солидни доказателства за неговата мъжественост. (Това също щеше да се промени … прости ми, Ави). Изменихме името минимално, за да продължи да си го познава, но и достатъчно, за да пасне на новия му пол. Вече имахме умалително – сега оставаше да измислим и пълното му име. То беше синтез между външни белези и черти на характера – благородство, спокойствие и добро възпитание. Блек. Алфред Блек.

Нина: Алфред има най- копринения черен кожух, като на зайче, а на слънце блести в шоколадово. Очите му са в типичния за породата цвят Амбър, златисти. За Алфред е обидно да го възприемат като котка- гледа много умно и е адски спокоен- нищо общо с „масовия“ котешки характер.

17522330_10154631360743155_1926941385_o

Read more