Три майки споделят: съжителство на бебе и куче

Когато се отглеждат бебе и куче заедно, всяка майка със сигурност ще ви каже, че безопасността  на бебето е винаги на първо място.
Но какво да кажем за безопасността на кучето? Оказва се, че почти винаги то е това, което понася набези и тормоз върху себе си от подрастващото бебе, а не обратното. Три майки споделиха с нас как бебетата им са свикнали с кучето вкъщи, за процеса на научаването да се отнасят нежно с него и как се развива приятелството им до този момент.

Ирена, бебе Калина, куче Марта

Опитваме се по всевъзможни начини да предпазим Марта поне до известна степен от посегателствата на Калина, друг е въпросът доколко успяваме.

Проблемът е, че кучето е най-любимото нещо вкъщи, по-любимо от мама, играчките, телевизора. Откакто Калина се научи да пълзи, двете са в непрекъснато преследване по пода на хола. Можете да познаете кой бяга и кой гони, нали? 🙂

Първоначално имаше много скубане, дърпане на уши, бъркане в очи … Но още от самото начало започнахме да учим Калина да гали, показвахме с ръчичката и с “ооо-ооо-ооо” по играчките, по нас и по кучето, за да обясним, че като обичаш някого трябва да го галиш, а не да го скубеш. За щастие напоследък Калина започна да става доста гальовна и сама иска да гушка всичко мекичко, включително и кучето.

Марта много цени уединението и съня си, така че и с гушкането много не успяхме да я спечелим. За сега са в едно напрегнато примирие – Марта дава да я гушкат, ама мъничко, а Калина разви и други интереси и не виси върху Марта по цял ден.

За нещастие, с излизането на зъбите се зароди и проблемът с хапането. В смисъл, че бебето хапе кучето, а не обратното 🙂 За сега с това и с дърпането на опашката се справяме само с “не така!” и “гуши бау-бау”. Последното работи безотказно!

15578274_10210994405639574_4603546894338424179_o
Калина и Марта

Диляна, бебе Дамян, куче Бенрой

Истината е, че просто сме случили на най-спокойното куче на света и той с радост позволяваше от самото начало на бебето да седи отгоре му, да дърпа ушите и опашката. Просто кучето не реагира, а ако му стане досадно – се мести.

Приятелството им до ден днешен е в процес на доизграждане (синът ми е на две и половина) и преминава през различни етапи. Тъй като нашето куче е огромно, а момчето ни – безспирно, сме имали какви ли не ситуации.

Трудност #1 – да опазим детето да не бъде смачкано от гиганта, когато той подуши храна. И най-спокойният лаком гигант, усетил миризмата на ядене, се превръща във валяк. Тогава спасителните му инстинкти наистина изключват.

Трудност #2 – да опазим храната на детето от детското столче. Тъй като използвахме „захранване водено от бебето“, детето на практика си се хранеше само, но в един момент стана доста трудно да спазваме какъвто и да е ред! Оказа се, че е много по-забавно за детето да храни кучето, отколкото да преглъща собствената си храна.

Трудност #3 – нежните гиганти целуват. Доста неприятно понякога – бебешката главичка да ти замирише на кучешка уста, но се случва. Понякога детето много се сърди на целувките по ушите и се стига чак до рев. Просто обяснявам, че кучето много го обича и така му се радва. Знам, че ще ме разбере един ден, но явно за сега кучешкият дъх не му е любим.

Но игрите с топка сближават. Няма нищо друго, на което детето да се радва така, както когато мята топче на кучето и то го гони. Могат да изринат цялата къща с тази игра, но пък истински се забавляват.

Още нещо – нашето куче изпълнява ролята на пони и няма нищо против това. Просто ще дам снимка.

15978918_10212309883250141_343972592_n
Дамян и Бенрой (в ролята на пони)

 

Сузана, бебе Тео, куче Краш

 

Трябва да призная, че бебешката обич и радост са доста „мечешки“. Откакто започна да прохожда, Тео всячески искаше да общува с Краш – чрез скубане, бъркане в очите, ровичкане по зъбите, подскачане отгоре му, опити за яздене (тук ще вметна, че имаме най-търпеливото и прекрасно куче на света).

В тези моменти дърпам ръчичката на малкия и му показвам как да погали кучето. Синът ми е вече почти на 2 години и общуването е по-съзнателно – почти няма случаи, в които се налага нашата намеса. Ако прекали с мачкането и гушкането, Краш го предупреждава, ако и това не помогне –  просто става и се премества.

Краш е едро куче (лабрадор, почти 40 кг.) и за пълноценна игра помежду им още не може да се говори. Има обаче постоянна размяна на играчки между двамата. Малкия се учи от година и половина да води Краш с каишка, храни го след разходка, дава му от своята храна – или Краш почиства пода докато Тео се храни 🙂 В общи линии любовта им се гради на взаимен интерес!

Видимо са привързани и се търсят когато не са заедно. В резултат на това съжителство Тео не изпитва никакво притеснение от други кучета и животни.

16129630_10210312406424651_918307006_o
Teo и Краш